Новината, която бе дошла от Лондон, че всеки момент предстои размяна, вярна или не, беше разбунила отново духовете на пресата във Вашингтон. От ранни зори Белият дом беше залят с телефонни обаждания и за пореден път говорителят на правителството се чудеше какво да каже.
Когато записът най-сетне свърши, осемте члена на комисията, присъстващи в стаята, мълчаха потресени.
— Диамантите — изръмжа Одел. — Къде, по дяволите, са тези диаманти?
— Готови са — отговори веднага Станърд. — Извинявам се, че бях толкова оптимистично настроен в началото. Нямам представа от тези неща, мислех, че приготвянето на пратката ще отнеме по-малко време. Но всичко вече е готово — почти двадесет и пет хиляди различни по големина камъка, всички истински и на стойност малко повече от два милиона долара.
— Къде са? — попита Хюбърт Рийд.
— В сейфа на шефа на ню-йоркското представителство на Пентагона. Те се занимават със закупуването на системи от Източното крайбрежие. Сейфът, по понятни причини, е абсолютно сигурен.
— А как ще бъдат пренесени до Лондон? — запита Брад Джонсън.
— След час имам среща с един от старите експерти на военновъздушните сили — отговори Станърд. — Той ще ни посъветва кой е най-добрият начин да доставим пакета там.
— Ще ни трябва кола на Компанията, която да ги вземе, като пристигнат и да ги отнесе на Куин в апартамента — каза Одел. — Лий, ти ще уредиш това. Апартаментът е ваш, в края на краищата.
— Няма проблеми — отговори Лий Алегзандър от ЦРУ. — Ще наредя Лу Колинс лично да ги вземе щом самолетът кацне във военновъздушната база.
— Това трябва да стане до утре сутринта, лондонско време — каза вицепрезидентът. — В Лондон, в Кенсингтън, до утре сутринта. Имаме ли вече информация как ще стане размяната?
— Не — отговори директорът на ФБР. — Не се съмнявам, че Куин ще уточни подробностите с нашите хора.
От военновъздушните сили предложиха за презокеанския полет да се използва едноместен реактивен изтребител F-15 „Ийгъл“.
— Той ще има необходимата далечина на полета, ако го оборудваме с FAST комплекти — каза генералът от ВВС на Мортън Станърд в Пентагона. Трябва да донесете пакета във военновъздушната база на Националната Гвардия в Трентън, Ню Джърси, не по-късно от четиринадесет часа.
Пилотът, когото избраха за мисията, беше опитен подполковник с над седем хиляди летателни часа на F-15. В предиобедните часове самолетът в Трентън бе подложен на такова техническо обслужване, каквото не помнеше за цялото си досегашно съществуване. FAST комплектите бяха монтирани към въздушните колектори на левия и десния борд. Тези комплекти, противно на името им — fast означава „бърз“ — не допринасят за увеличаване скоростта на Ийгъла; съкращението се получава от Гориво и Датчик за Технически Цели (FAST — Fuel And Sensor Tactical) и всъщност представляват допълнителни горивни резервоари за полети на големи разстояния.
Без товар и допълнително оборудване на борда, Ийгълът може да носи 11 000 литра гориво, което му осигурява преход от четири хиляди и петстотин километра. Допълнителните 3 000 литра във всеки от FAST комплектите увеличават това разстояние на близо шест хиляди километра.
Докато обядваше със сандвич в навигационната зала, подполковник Бауърс обмисляше плана на полета. От Трентън до военновъздушната база на САЩ в Апър Хейфорд, край Оксфорд, разстоянието беше четири хиляди и осемстотин километра. Метеоролозите му бяха осигурили данни за силата на вятъра на избраната от него височина 16 000 метра и той изчисли, че полетът ще трае около пет и половина часа при скорост близка до тази на звука, като ще му останат към две хиляди литра гориво.
В два часа след обяд от военновъздушната база Андрюс край Вашингтон излетя въздушна цистерна КС 135. Тя се отправи към източното крайбрежие, където на височина 15 000 метра щеше да осъществи скачване с Ийгъла.
В Трентън се получи забавяне в последната минута. В три часа подполковник Бауърс беше вече в летателен костюм и готов да полети, когато дългата черна лимузина от ню-йоркското бюро на Пентагона влезе през главния портал. Един цивилен служител, придружен от генерал от ВВС, му връчи обикновено плоско дипломатическо куфарче и листче хартия с комбинацията на ключалката.
В същия момент в базата пристигна още една лимузина без отличителни знаци. Между двете групи служители се състоя оживено съвещание на пистата. В края на краищата взеха дипломатическото куфарче и листчето с комбинацията от Бауърс и ги отнесоха на задната седалка в една от колите.
Куфарчето бе отворено и съдържанието му — плоска кутия с размери от 20 х 25 х 8 сантиметра, обвита в черно кадифе, бе прехвърлена в ново дипломатическо куфарче. Него връчиха на нетърпеливия подполковник.