Крамър все още се чувстваше засегнат, че не му бе позволено изобщо да участва в преговорите и че му бяха поверили единствено разследването.
— Най-трудно ми е да си обясня как е избягал — оплака се министърът на вътрешните работи.
— Ако в апартамента бяха двама от хората ми, това нямаше да се случи — напомни му Крамър.
— Е, това вече е минала работа. Открийте го, но без много шум.
Личното мнение на министъра беше, че ако този Куин успее да върне Саймън Кормак сам, толкова по-добре. Английското правителство щеше да ги изпрати у дома, в Америка, по най-бързия възможен начин. Но ако американците се проваляха, провалът щеше да бъде техен, а не негов.
По същото време Ървинг Мос разговаряше по телефона с Хюстън. Той записа ценовата листа за продуктите, които предлагаха зеленчуковите градини на Тексас, остави слушалката и дешифрира съобщението. То го накара да подсвирне от изненада. Колкото повече мислеше за това обаче, толкова повече се убеждаваше, че се налага само малка промяна в плановете му.
След неуспеха на пътя край Мил Хил Кевин Браун се върна ядосан в кенсингтънския апартамент. Патрик Сеймър и Лу Колинс отидоха с него. Тримата опитни служители разпитваха по-младите си колеги в продължение на няколко часа.
Сам Самървил и Дънкан МакКрей обясниха подробно какво се бе случило сутринта, как се бе случило и защо те не бяха успели да го предвидят. МакКрей, както винаги, беше обезоръжаващо притеснен.
— Ако е успял отново да установи връзка със Зак по телефона, не можем нищо да направим — каза Браун. — Ако използват системата обаждане от една телефонна кабина до друга, англичаните не могат по никакъв начин да ги засекат. Не знаем какво са намислили.
— Може би уреждат размяната на Саймън Кормак срещу диамантите — каза Сеймър.
Браун изръмжа.
— Когато всичко свърши, ще се заема с този умник.
— Ако се върне със Саймън Кормак — отбеляза Колинс, — за всички ни ще бъде удоволствие да го придружим до летището.
Разбраха се Самървил и МакКрей да не напускат апартамента в случай, че Куин позвъни. Трите телефонни линии щяха да останат открити, за да може да се обади; и, разбира се, оставаха на подслушване. Старшите служители се върнаха в посолството. Сеймър трябваше да се свърже със Скотланд Ярд, за да получи информация как върви издирването — вече търсеха двама души, а Браун и Колинс щяха да чакат в подслушвателния пост.
Куин се събуди в шест часа, изми се и се избръсна с новите тоалетни прибори, които беше купил предния ден на Хай Стрийт, вечеря леко и тръгна към телефонната кабина на Чилтърн Стрийт в осем без десет. Кабината беше заета от възрастна жена, но тя излезе в осем без пет. Куин застана вътре с гръб към улицата, като се преструваше, че търси номер в телефонния указател. Апаратът иззвъня в осем часа и две минути.
— Куин?
— Да.
— Може и да е вярно, че си се чупил, може и да ме лъжеш. Ако ми играеш някой номер, ще си платиш.
— Не е номер. Кажи ми къде и кога да дойда.
— Утре сутрин в десет. Ще ти се обадя на този телефон в девет и ще ти кажа къде. Ще имаш точно толкова време, че да бъдеш там в десет. Моите хора ще бъдат на мястото още на разсъмване. Ако се появят ченгета или командоси, ако има някакво раздвижване наоколо, ще усетим и ще се махнем. Едно телефонно обаждане и Саймън Кормак е мъртъв. Ти не можеш да ни видиш, но ние ще те виждаме, теб или всеки друг, който се появи. Кажи туй на приятелчетата си, ако се опитвате да ми скроите номер. Може да хванат някой от нас, дори двама, но на хлапето няма да му се размине.
— Дадено, Зак Ще дойда сам. Без номера.
— Никакви електронни джаджи, никакви предаватели никакви микрофони. Ще те претърсим. Ако са ти сложили микрофон, момчето ще си го получи.
— Казах вече — без номера. Само аз и диамантите.
— Чакай в тази кабина в девет.
Чу се изщракване и по линията се появи бръмчене. Куин излезе от кабината и се върна в хотела. Погледа малко телевизия, след това изпразни чантата си и прекара два часа в работа над покупките, които беше направил следобед. Приключи в два часа сутринта, доволен от свършеното.
Взе отново душ, за да премахне издайническата миризма от себе си, след това легна, впери очи в тавана, отпусна се и се замисли. Не можеше да спи добре преди акция и поради това беше почивал три часа предишния следобед. Успя да дремне малко преди зазоряване. Будилникът го събуди в седем часа.
В осем и половина беше на рецепцията. Зад бюрото дежуреше симпатичната администраторка. Той бе сложил очилата с дебели рогови рамки, шапката от туид, а шлиферът му беше плътно закопчан до горе. Обясни, че трябва да отиде до Хийтроу и да си вземе багажа и би искал да уреди сметката си и да освободи стаята.