С помощта на шпатула южноафриканецът започна да отделя малки купчинки, да ги разделя на още по-малки, докато накрая голямата купчина бе разделена на двадесет и пет части. Той подкани с жест Зак да избере една от тях. Зак сви рамене и посочи една в средата — приблизително хиляда камъка от общо двадесет и петте хиляди.
Без да каже дума, южноафриканецът започна да изгребва останалите двадесет и четири купчинки и да ги изсипва една по една в здрава брезентова торба с шнур за пристягане в горната част. Когато остана само избраната купчина, той включи силна настолна лампа над масата, извади от джоба си бижутерска лупа и с пинсета в дясната ръка поднесе първия камък към светлината.
След няколко секунди изсумтя, кимна с глава и пусна диаманта в брезентовата торба. Щяха да бъдат необходими шест часа, за да провери всички камъни.
Изборът на похитителите бе добър. Висококачествените диаманти, дори и с малки размери, обикновено се придружават от сертификат за произход, когато се предлагат на клиентите от бранша. Световният монопол в търговията с диаманти принадлежи на Централната организация по продажбите, през която минават над осемдесет и пет процента от скъпоценните камъни, добивани в мините и предназначени за бранша. Даже Съветският съюз със своите сибирски находища проявява достатъчно здрав разум и не нарушава правилата на този доходоносен картел. Големите камъни с по-ниско качество обикновено също се продават със сертификат за произход.
Но с избора си на смес от среднокачествени скъпоценни камъни между една пета и половин карат похитителите се бяха насочили към онази част от пазара, която почти не подлежи на контрол. Тези камъни са хлябът и солта на бижутерите и търговците на дребно по света и сменят притежателите си в пакети от по няколкостотин броя наведнъж без никакви сертификати. Всеки бижутер би могъл, без да прибягва до измама, да закупи доставка от няколкостотин такива диаманта, особено ако му ги предложат с десет или петнадесет процента отстъпка от пазарната цена. Инкрустирани в обков около по-големи диаманти, те стават просто незабележими на пазара.
Ако са истински. Необработените диаманти не искрят и не блестят като обработените и полирани изделия в края на процеса. Те изглеждат като парченца матово стъкло, с млечно бяла и непрозрачна повърхност. Нито един що-годе опитен познавач обаче не би ги сбъркал със стъкло.
Истинските диаманти имат ясно изразен мазен повърхностен слой и не подлежат на намокряне. Ако парче стъкло бъде потопено във вода, капчиците течност остават по повърхността няколко секунди; при диамантите те веднага се стичат и камъкът остава съвсем сух.
Освен това, при наблюдение с лупа ясно се вижда тетраедърния строеж на кристалната решетка на диамантите. Южноафриканецът търсеше точно тази характерна фигура, за да се увери, че не са им пробутали обикновено, подложено на пясъкоструене стъкло или другия основен заместител — кубичен циркониев двуокис.
В това време сенатор Бенет Р.Хапгуд се изправяше на подиума, изграден за тази цел в огромния, разположен на открито Ханкок Сентър в централната част на Остин и оглеждаше със задоволство тълпата.
Точно срещу него се виждаше куполът на тексаския щатски Капитолий, вторият по големина в страната след този във Вашингтон, който блестеше под лъчите на обедното слънце. Тълпата можеше да бъде по-голяма, като се вземе предвид масираната разгласа на това важно начинание, но средствата за информация — на местно, щатско и национално ниво — бяха добре представени и това го радваше.
Той вдигна ръце за поздрав, както правеха боксьорите при победа, за да благодари за взрива от аплодисменти, които клакьорите подеха веднага след края на хвалебствията по представянето му. Мажоретките продължиха да скандират и по-голямата част от тълпата се почувства задължена да се присъедини към тях. Той убедително изигра невярващото поклащане на глава от оказаната му чест и протегна високо ръце с длани напред, за да покаже, че няма нужда един незначителен младши сенатор от Оклахома да бъде възнаграждаван с такива овации.
Когато възгласите стихнаха, той застана пред микрофона и започна речта си. Не ползваше бележки; беше репетирал думите много пъти от момента, в който му бяха предложили да основе и стане президент на новото движение, което скоро щеше да обхване цяла Америка.