Повечето от свидетелите, припомняйки си случая, щяха да кажат, че всичко по време на убийството и след него е приличало на филм със забавени кадри. Спомените им бяха откъслечни и хаотични и хората, които търпеливо ги разпитваха, щяха да слушат и да ги записват, докато възстановят последователността на събитията, в която отделните моменти се застъпваха.
Найджъл Крамър стоеше вцепенен и блед като платно, повтаряйки непрестанно „О, Боже, о, Боже мой!“. Един от агентите на ФБР, който беше мормон, падна на колене край пътя и започна да се моли. Сам Самървил изпищя, зарови лице в гърба на Куин и се разрида. Зад тях свлеченият на колене Дънкан МакКрей бе опрял ръце в дъното на пълната с вода канавка и повръщаше.
Куин, разказваха те, който стоял неподвижно малко по-назад от основната група, но видял какво става на пътя, клател невярващо глава и тихо повтарял: „Не… не… не.“
Първи преодоля вцепенението и шока един среброкос английски сержант. Той тръгна към лежащото на петдесетина метра от него сгърчено тяло. Последваха го няколко агенти от ФБР, между тях пребледнелият и разтреперан Кевин Браун, след това Найджъл Крамър и още трима служители от Скотланд Ярд. Те мълчаливо огледаха тялото, а после опитът и задълженията си казаха думата.
— Освободете терена, моля — каза Найджъл Крамър с тон, който не търпеше възражения. — Стъпвайте много внимателно.
Всички се изтеглиха към колите.
— Сержант, свържете се със Скотланд Ярд. Да изпратят с хеликоптер главния специалист по експлозивите. Искам го тук до час. Фотографи, съдебни медици, най-добрия екип, с който Фулъм разполага. Вие — обърна се той към хората от втората кола — се пръснете нагоре и надолу по пътя. Отцепете го. Свържете се с местните момчета — искам да се поставят пътни прегради преди гаража — ей там, и по посока на Бъкингам, малко по-нагоре. Никой да не навлиза в тази отсечка до второ нареждане. Само тези, които аз посоча.
Наложи се полицаите, които трябваше да блокират пътя зад тялото по посока на Бъкингам, да минат през полето, за да не стъпват по останките. След това побягнаха нагоре да отклоняват насрещното движение. Втората патрулна кола потегли на изток към Тъбс Крос Гаридж, за да блокира пътя в другата посока. Колата на първата група бе използвана за поддържане на радиовръзка.
През следващите шестдесет минути полицията от Бъкингам на запад и Блечли на изток щеше напълно да отцепи пътя с железни прегради. Група от местни полицейски служители щеше да се пръсне из полето, за да попречи на опитите на любопитните да се промъкнат оттам. Този път поне представителите на пресата щяха да бъдат държани настрана. Можеха да обяснят затварянето на пътя със спукан тръбопровод — това щеше да отклони вниманието на местните репортери от малките градчета наоколо.
След петдесетина минути над полето закръжи хеликоптер, насочван по радиото от полицейската кола. Той кацна зад автомобилите и от него слезе дребен мъж с лице на птица — доктор Барнард главният специалист по експлозивите от Столичната полиция, човек, който „благодарение“ на бомбените атентати на ИРА в Англия бе извършил далеч повече огледи на експлозии, отколкото би му се искало. Освен неговата „торба с хитрини“, както обичаше да се изразява, навсякъде го следваше блестящата му репутация.
За доктор Барнард говореха, че е в състояние от микроскопични късчета, трудно различими дори с лупа, да възстанови коя да е бомба до такава степен, че да определи завода-производител на компонентите и човека, който ги е сглобил.
Той изслуша няколкоминутните обяснения на Найджъл Крамър, кимна и даде своите разпореждания на десетина мъже, които бяха слезли от останалите два хеликоптера — екипът от съдебно-медицинските лаборатории на Фулъм.
Те невъзмутимо се захванаха за работа и механизмът за оглед на местопрестъплението влезе в действие.
Доста преди това Кевин Браун се бе завърнал от мястото, където лежеше тялото на Саймън Кормак и бе приближил неподвижния Куин. Браун беше посивял от отвращение и гняв.
— Гадно копеле — процеди той. Двамата високи мъже се гледаха очи в очи. — Ти си виновен за това. Всичко стана заради теб и ще ти го изкарам през носа.
Ударът изненада двамата по-млади агенти от ФБР, които стояха до него. Те го сграбчиха за ръцете и се опитаха да го усмирят. И да бе усетил предстоящия удар, Куин не направи никакъв опит да го избегне. Остана все така неподвижен, с оковани ръце. Юмрукът на Браун се стовари върху брадичката му. Той бе достатъчен до го повали назад, главата му се удари в ръба на покрива на колата и той се свлече в безсъзнание на земята.