Президентът Кормак получи листчето по време, когато повечето жители на Вашингтон, които не знаеха за случилото се, приготвяха закуската си. Той все още бе по копринен халат в кабинета си, зареял поглед в смръщената утрин зад прозорците. Кимна на служителя, който излезе и разгърна листчето от дневника на Лепински.
На него пишеше само: Втора Книга Царства, Гл. 18:33.
След няколко минути той стана и тръгна към лавицата, където държеше някои лични книги, между които и семейната библия с подписите на баща му, дядо му и прадядо му. Той намери стиха към края на Втората Книга Царства.
„Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“
11.
Д-р Барнард не пожела да се възползва от услугите на стоте млади полицаи, предложени от полицията на Темз Вали, за претърсване на пътя и тревната ивица край него. Той бе на мнение, че масовите претърсвания дават добри резултати при откриване тялото на убито дете или даже оръжие, с което е извършено убийството, като нож, пистолет или тояга. Но в този случай имаше нужда от умение, търпение и изключителна прецизност. Затова се осланяше единствено на своите обучени специалисти от Фулъм.
Те оградиха площ с диаметър сто метра от мястото на експлозията. В края на краищата се оказа, че е била доста по-голяма от необходимата. Всички улики бяха открити в кръг с диаметър тридесет метра. Буквално на лакти и колене неговите хора пропълзяха всеки сантиметър от определената зона с найлонови торбички и пинсети в ръце.
Всички малки късчета плат и кожа бяха събрани и поставени в торбичките. По някои бяха полепнали косми, телесна тъкан или друга материя. Стръкчетата трева с петна по тях също бяха събрани. Всеки квадратен сантиметър от пътя, канавките и полето наоколо бе претърсен с прецизно настроени детектори за метал. Бяха открити неизбежните за такива случаи пирони, тенекиени кутии, ръждиви винтове, гайки, болтове и даже един разяден от ръжда палешник.
Отделянето и сортирането щеше да бъде извършено по-късно. Прозрачните торбички бяха поставени в осем големи пластмасови кофи за отпадъци и изпратени с хеликоптер в Лондон. Овалното петно в центъра на големия кръг от мястото, където се бе намирал Саймън Кормак в момента на взрива до мястото, където бе спрял да се търкаля, бе обработено особено внимателно. Изминаха четири часа преди тялото да бъде отнесено.
Първо го фотографираха от всички възможни ъгли — отдалеч, по-отблизо и в едър план. Едва когато тревната ивица около тялото бе основно претърсена и остана единствено мястото под него, доктор Барнард разреши там да се стъпва, за да се приближи тялото.
След това до трупа поставиха чувал от плътен найлон с цип, внимателно вдигнаха останките на Саймън Кормак и ги положиха върху него. Загърнаха чувала, затвориха ципа и го сложиха в кош под хеликоптера, който щеше да го транспортира до лабораторията за аутопсия.
Смъртта бе настъпила в Бъкингамшир — едно от трите графства, които влизаха в района на полицейския участък Темз Вали. Стана така, че мъртвият Саймън Кормак се завърна в Оксфорд, в болницата Радклиф, оборудването на която не отстъпва дори и на това в лондонската болница Гай.
От Гай пристигна един приятел и колега на доктор Барнард — човек, който бе работил заедно с главния специалист по експлозивите от Столичната полиция по много случаи, двамата професионалисти се разбираха чудесно. Смятаха ги за екип, въпреки че упражняваха различни професии. Доктор Иън Макдоналд бе патолог, старши консултант в известната лондонска болница, когото често ангажираха от министерството на вътрешните работи по настояване на Скотланд Ярд. Нему бе поверено тялото на Саймън Кормак в Радклиф.
През деня, докато полицейските служители пълзяха из тревата край А-421, между Лондон и Вашингтон се проведоха продължителни консултации относно изявлението, с което трябваше да се излезе пред средствата за масова информация и пред света. Споразумяха се изявлението да бъде направено от Белия дом и незабавно потвърдено от Лондон. То щеше просто да гласи, че размяната е била уговорена в условията на пълна секретност, както са поискали похитителите, че откупът (без да се уточнява сумата) е бил платен и че престъпниците не са удържали на дадената дума. Английските власти, в отговор на анонимно обаждане по телефона, са отишли на съобщеното им място в Бъкингамшир и са намерили Саймън Кормак мъртъв.
Разбира се, съболезнованията на английския монарх, правителство и народ към президента и целия американски народ, бяха безкрайно искрени и дълбоки, а организираното в нечувани мащаби издирване целеше да се идентифицират, открият и арестуват престъпниците.