— Бих желал да ви запитам следното. Не е ли вярно, че бомбата, която погуби този млад човек, единствения син на нашия президент, е проектирана, произведена и сглобена изцяло в Съветския съюз и че това може да се докаже? Това устройство не е ли доставено от Русия?
Неговата демагогска дарба щеше да го отнесе още по-надалеч, ако всеобщ смут, объркване и врява не бяха прекъснали заседанието.
Само за десет минути с помощта на медиите въпросът му стана достояние на цялата нация. В продължение на два часа администрацията във Вашингтон въртеше и усукваше, но накрая трябваше да даде гласност на резюмето от доклада на д-р Барнард.
До вечерта силната омраза към неизвестния извършител, която предишния ден като отприщен мрачен поток бе забушувала в душите на нантъкетци, намери своята мишена. Преди полицията да може да реагира, хората спонтанно се събраха на групи и тълпи, нападнаха и опустошиха представителството на съветската авиокомпания Аерофлот на Пето авеню, номер 630 в Ню Йорк. Обзетите от паника служители в офиса се втурнаха към горните етажи, търсейки спасение от разярената тълпа, но само за да бъдат пресрещнати и отблъснати обратно от служителите, работещи над тях. Накрая руснаците, както и всички останали от сградата, успяха да избягат с помощта на пожарната команда, пристигнала, когато вратите на представителството бяха подпалени и цялата сграда бе евакуирана.
Полицията успя да стигне точно навреме до Съветската мисия към Обединените нации на Ист 67-ма улица, номер 136. Надигаща се тълпа от нюйоркчани се мъчеше да пробие кордона полицаи, но за щастие на руснаците редиците от сини униформи удържаха. Полицаите се бореха с тълпа, която бе решила да извърши нещо, което много от тях тайно в душите си одобряваха.
Във Вашингтон положението бе същото. Столичната полиция бе предварително известена и полицаите бяха своевременно отцепили както съветското посолство, така и консулството на Фелпс Плейс.
Отчаяните апели, които съветският посланик отправяше по телефона към Държавния департамент, бяха посрещани с уверението, че английският доклад все още се проучва и може да се окаже неверен.
— Искаме да видим този доклад — настояваше посланик Ермаков. — Това е лъжа. Категоричен съм. Това е лъжа.
Късно вечерта агенциите ТАСС и Новости, както и всички съветски посолства в света, излязоха с категорично опровержение на разкритията, съдържащи се в доклада на Барнард, като обвиниха Лондон и Вашингтон в долна и преднамерена клевета.
— Как, по дяволите, се разчу това? — поиска да узнае Майкъл Одел. — Как, по дяволите, този Хапгуд е узнал за това?
Никой ме можа да му отговори. Всяка по-голяма организация, да не говорим за правителство, не може да функционира без екип от секретарки, стенографи, чиновници, пратеници и други такива, като поверителна информация може да изтече от всеки един от тях.
— Едно нещо е сигурно — размишляваше Станърд, министърът на отбраната. — След всичко това договорът Нантъкет е окончателно погребан. Ние ще трябва да преразгледаме отчисленията за военния бюджет на базата на нововъзникналата ситуация — не трябва да има никакви намаления, никакви ограничения.
Куин се помъкна по баровете из лабиринта от тесни улички, излизащи от Шиперстраат. Той се озова там в десет същата вечер и не си тръгна, докато и последният бар не спусна кепенци малко преди изгрев слънце. С вид на подпийнал моряк, той крачеше из квартала с дългите си крака, изломотваше нещо неясно на френски и гаврътваше по една малка бира във всеки бар, който се изпречеше пред очите му. Навън бе студено и зад прозорците леко облечените проститутки се свиваха зиморничаво до малки електрически печки. От време на време някоя от тях приключваше работа, навличаше палтото си и притичваше по тротоара до един от баровете, за да се подкрепи с питие и размени обичайните дебелашки шеги с бармана и редовните му клиенти.
Повечето от баровете носеха имена като Лас Вегас, Холивуд, Калифорния, тъй като техните собственици оптимистично се надяваха, че тези имена, от които лъхаше чарът на далечни приказни места, ще убедят скитника-моряк, че същият разкош се крие и зад техните очукани врати.
Общо взето това бяха занемарени, но топли кътчета, а и бирата, която сервираха, бе добра.
Куин бе казал на Сам, че тя ще трябва да чака или в хотела, или в колата, паркирана през две пресечки на Фалкон Руи. Тя предпочете колата, което не й попречи да получи солиден дял предложения през прозорците й.
Куин седеше и бавно отпиваше, като съзерцаваше прилива от местни жители и чужденци по улици и барове, който ту се усилваше, ту отслабваше. На лявата му ръка се виждаше татуировка — черна паяжина с ярко червен паяк в средата — изписана с индийско мастило от магазина за художествени изделия и леко зацапана, за да изглежда по-стара. През цялата вечер той не спря да разучава левите ръце на хората покрай него, но не можа да съзре нещо подобно.