Той тръгна да се шляе нагоре по Гуит Страат и Паули Плейн, обърна по една бира във всеки бар, сетне по първата пряка се върна на Шиперстраат и започна отново. Момичетата от занаята сметнаха, че той търси жена, но не може да се реши. Мъжете в баровете не му обръщаха никакво внимание, тъй като самите те не се застояваха за дълго време. Няколко бармана, при неговото трето посещение, кимнаха с глава и се ухилиха: „Пак се връщаш — не ти върви, а?“
В известен смисъл те бяха прави. Не му вървеше и затова преди изгрев слънце той се върна в колата при Сам. Тя дремеше, а двигателят работеше, за да поддържа парното.
— Сега какво? — попита тя, като го караше обратно към хотела.
— Ще хапнем, ще поспим, пак ще хапнем и утре вечер отново тук — отвърна той.
Тази сутрин, която те прекараха в леглото, Сам бе особено активна, подозирайки че Куин не е могъл да устои на изкушенията на някои момичета и техните одежди, които Шиперстраат щедро предлагаше на показ. Той не беше се поддал, но не видя причина да я изважда от това й заблуждение.
Същия ден Сайръс Милър прие Лайънъл Коб по негова молба в офиса си на върха на небостъргача Пан-Глоубъл.
— Аз съм вън от играта — каза категорично Коб. — Нещата отидоха твърде далеч. Това, което стана с момчето, е ужасно. Така смятат и съдружниците ми. Сайръс, ти каза, че никога няма да се стигне дотам. Ти каза, че отвличането ще бъде напълно достатъчно за… да се променят нещата. Ние никога не предполагахме, че момчето ще загине… това, което тези изроди му сториха… е ужасно… неморално.
Милър стана от бюрото си, очите му изгаряха по-младия мъж пред него.
— Не ме учи какво е морал, момче. Никога повече не го прави. И аз не исках това да се случи, но всички знаехме, че е възможно. И ти също, Лайънъл Коб, Бог ще ти бъде съдник, и ти също. Но то трябваше да се случи. За разлика от теб, аз се молих за Неговото напътствие, за разлика от теб, аз по цели нощи се молих на колене за това момче. И Господ ми отговори, приятелю, Той ми каза: „По-добре е само един агнец да отиде на заколение, отколкото цялото стадо да погине“. Коб, ние тук не говорим за един човек, ние говорим за безопасността, за оцеляването, за просъществуването на американския народ. И Господ ми каза това, което трябва да бъде сторено. Комунистът във Вашингтон трябва да бъде спрян, преди да успее да разруши храма Господен, храма, който е цялата тази наша страна. Върни се в завода си, Лайънъл Коб, върни се и изкови от ралата мечове, с които да защитим нашата нация и поразим Антихристите от Москва. И дума да не си обелил повече, господинчо. Не искам повече да ми говориш за морал, тъй като това е Божие дело и Той ми го каза.
Напълно сломен, Лайънъл Коб се върна в завода си.
Михаил Сергеевич Горбачов също имаше тежка среща този ден. Отново върху дългата маса за съвещания, простираща се почти до края на стаята, бяха пръснати западни вестници. Снимките по тях разказваха част от случилото се, крещящите им заглавия — останалото. Само последните се нуждаеха от превод на руски. Преводите, извършени от външното министерство, бяха забодени с карфици към всеки вестник.
На бюрото му имаше и доклади, които не се нуждаеха от превод. Те бяха на руски, изпратени от съветските посланици по целия свят, от генералните консулства и от кореспондентите на Съветския съюз, работещи зад граница. Дори източноевропейските сателитни държави бяха провели свои собствени антисъветски демонстрации. От самото начало Москва не бе спряла да отрича обвиненията и бе искрена в това, но все пак…
Като руснак и с дългогодишен опит на партиен апаратчик, Горбачов не бе несведуш в областта на „реалполитик“. Той добре знаеше какво е това дезинформация. Не бе ли Кремъл този, който бе създал цял един отдел за това? Не съществуваше ли в КГБ цяло управление, което се бе специализирало в посяване на анти-западни настроения посредством умели лъжи или чрез нанасящите още по-голяма вреда полуистини? Но дезинформация от такъв мащаб изглеждаше невероятна.
Той с нетърпение очакваше човека, когото бе повикал. Наближаваше полунощ. Тази среща го бе принудила да отмени запланувания лов на диви патици около северните езера, както и гощавката от грузински ястия с богати подправки — една от неговите две големи слабости. Човекът пристигна малко след полунощ.