В края на юли, като видели, че не могат да задържат Стенливил, те тръгнали към границата, като ударили напряко през противниковата територия, докато не стигнали Букаву — сенчест курорт на брега на езеро, в миналото любимо място за отдих на белгийците. Там те се окопали.
Издържали три месеца, докато не привършили мунициите си. След това преминали по моста над езерото и навлезли в съседната република Руанда.
Куин знаеше останалото. Въпреки че били без боеприпаси, те хвърлили в ужас правителството на Руанда, което повярвало, че те могат, ако не бъдат усмирени, просто да плячкосат и „изнесат“ цялата страна. Белгийският консул бил сащисан. Много белгийски наемници, случайно или нарочно, били загубили документите си за самоличност. Изтормозеният човечец издал временни белгийски карти за самоличност на имената, които му били казани. Ето как Пол Марше се е превърнал в Пол Лефорт. Човек като тях лесно би могъл да се досети, че тези документи един ден биха могли да се превърнат в официални документи за самоличност, особено ако този Пол Лефорт наистина е живял и загинал някъде надолу по онези места.
На 23 април 1968 два самолета на Червения кръст върнали наемниците окончателно в родината им. Единият самолет излетял директно за Брюксел, с всички белгийци на борда. Всички, с изключение на един. Белгийската общественост се била приготвила да приветства наемниците като герои, но не и полицията. Те проверявали всеки слизащ от самолета и го търсели в списъците за издирвани лица. Марше трябва да е бил взел другия DC-6, който стоварил пътниците си в Пиза, Цюрих и Париж. Двата самолета върнали общо 123-ма европейски и южноафрикански наемници обратно в Европа.
Куин бе убеден, че Марше се е качил на втория самолет, както и в това, че в продължение на двадесет и три години той се е криел, работейки в отдалечени увеселителни паркове, докато не бе ударил часът за последната му мисия в чужбина. В архивите нямаше нищо, което да води към някаква следа. Луц се завърна.
— Още едно последно нещо — каза Куин.
— Не мога — запротестира Луц — В редакцията вече тръгнаха слухове, че пиша статия за историята на наемничеството, а това не е вярно. В момента следя срещата на селскостопанските министри в Общия пазар.
— Трябва да поразшириш кръгозора си — предложи му Куин. — Колко немски наемници са взели участие в бунта в Стенливил, похода към Букаву, обсадата на Букаву и колко са били интернирани в лагера в Руанда?
Луц си водеше записки.
— Вкъщи ме чакат жена и деца, знаеш това, нали?
— Ти си един щастлив човек — отвърна му Куин.
Информацията, която той бе поискал, вече не бе така обширна и Луц се върна от хранилището само след двадесет минути. Този път той остана, докато Куин прочете всичко.
Това, което Луц донесе, бе цялата папка за немските наемници от 1960 година насам. Те бяха десетина. Вилхелм е бил в Конго, при Уотса. Починал от раните си след засадата край пътя към Паулис. Ролф Щайнер е бил в Биафра, но не е ходил в Конго. Сега живеел в Мюнхен. Куин обърна страницата. Зигфрид „Конго“ Мюлер е бил в Конго от началото до края. Починал в Южна Африка през 1983.
Имаше още двама немци от Нюрнберг, адресите бяха дадени, но и двамата бяха напуснали Пети отряд след неговото разформироване, през пролетта на 1967 и не бяха и виждали бунта на Шести отряд в Стенливил през юли. Оставаше, следователно, само един.
Вернер Бернхард е бил в редиците на Пети, но след разформироването му се присъединява към Шрам. Участва в бунта, в похода и обсадата на Букаву — курорта, разположен на брега на езерото. Нямаше даден адрес.
— Къде би могъл да бъде той сега? — попита Куин.
— Щом не е записано, това означава, че е изчезнал — отвърна Луц. — Все пак това е било през хиляда деветстотин шестдесет и осма. Сега сме хиляда деветстотин деветдесет и първа. Той може да е мъртъв… или да е кой знае къде. Хора като него… знаеш… Централна или Южна Америка, Южна Африка…
— Или тук в Германия — подсказа му Куин. Вместо отговор Луц взе телефонния указател на бара. Под името „Бернхард“ имаше четири колонки имена. И това бе само за Хамбург. Във Федералната република има десет провинции, като всяка от тях има по няколко такива указателя.
— Криминално досие? — попита Куин.