— Издирвате безследно изчезнали? — запита Де Гроот. — Ново начинание за теб. Добре, как се казва и къде живее?
Де Гроот му дължеше услуга. През май 1977 година група фанатици от Южните Молукски острови, решили да възстановят родината си в бившата холандска колония Индонезия, търсеха начини да направят каузата си обществено достояние и с тази цел бяха отвлекли един влак и окупирали едно училище в близкия град Ассен. Във влака пътуваха петдесет и четири пътника, а в училището имаше стотина ученика. Това бе нещо ново за Холандия и по онова време те нямаха обучени екипи за спасяване на заложници.
Тогава Куин работеше за първа година в една фирма на Лойд’с, специализирана в такива неща. Той бе изпратен да преговаря заедно с двама сержанти с приятни, вдъхващи доверие гласове, изпратени от английските Специални въздушни части, официалния принос на Лондон в това дело. Де Гроот командваше местната полиция, хората от СВЧ поддържаха връзка с холандската армия.
Де Гроот се бе вслушал във високия и слаб американец, който изглежда добре познаваше психиката на насилниците, заели влака и училището. Той бе изказал предположение какво би станало, ако частите влязат и терористите открият огън. Де Гроот бе заповядал на хората си да изпълняват нарежданията на американеца и благодарение на това двама от тях си спасиха живота. В края на краищата се наложи както влакът, така и училището да бъдат щурмувани. В престрелката загинаха шестима от терористите и двама от пътниците във влака. От страна на армията и полицията нямаше жертви.
— Казва се Преториус. Яни Преториус — каза Куин.
Де Гроот сви устни.
— Често срещано име, Преториус — каза той. — Знаеш ли в кой град или село живее?
— Не. Но той не е холандец. По рождение е южноафриканец и подозирам, че никога не е получавал холандско гражданство.
— Тогава ще имаш проблеми — каза му Де Гроот. — Ние не разполагаме с общ списък на всички граждани с чужда националност, живеещи в Холандия. Граждански права, нали разбираш.
— Той е бил наемник в Конго. Смятах, че такова минало, плюс факта, че идва от страна, с която Холандия едва ли е в приятелски отношения, би му осигурило присъствие в някоя справка някъде.
Де Гроот поклати глава.
— Не е задължително. Ако пребивава тук незаконно, тогава той няма да фигурира в нито един регистър, тъй като в противен случай щяхме да го екстрадираме за нелегално влизане в страната. Ако е тук по законен начин, той ще бъде регистриран още при влизане, но ако след това не е нарушавал холандските закони, то би могъл свободно да се движи, без да бъде проверяван. Част от нашите граждански права.
Куин кимна. Той знаеше, че в Холандия са откачени на тема граждански права. Освен че бяха благосклонни към хората, стриктно съблюдаващи закона, те правеха безгрижен живота и на развратниците и мизерниците. Ето защо старият приказен Амстердам се бе превърнал в европейска столица на търговия с наркотици, на терористи и продуценти на порнофилми с деца.
— Как човек като него би могъл да си осигури разрешение за влизане и заселване в Холандия? — попита той.
— Ами ако се е оженил за холандка, той ще го получи. Това ще му даде дори и право да стане холандски поданик. След това той може просто да изчезне.
— Социалното осигуряване, данъчните, имиграционните власти?
— Те няма да ти кажат — отвърна Де Гроот. — Ще се таксува като вмешателство в личния му живот. Дори ако аз искам тази информация, ще трябва да представя криминално обвинение срещу този човек, за да оправдая запитването си. Повярвай ми, просто не мога да направя това.
— Значи не можеш по никакъв начин да ми помогнеш? — попита Куин.
Де Гроот се загледа навън през прозореца.
— Един мой племенник работи в СВС — каза той. — Ще трябва да е неофициално… Твоят човек може да фигурира при тях.
— Помоли го, моля те — каза Куин. — Ще ти бъда много благодарен.
Докато Куин и Сам се разхождаха по Остерстраат, търсейки къде да обядват, Де Гроот се обади на племенника си в Хага. Младият Коос Де Гроот бе младши офицер в Службата за вътрешна сигурност на Холандия. Въпреки че беше много привързан към своя чичо-мечок пъхал не един път в ръката му банкнота от десет гулдена, когато племенникът бе още момче, той трябваше доста време да бъде увещаван. Извличането на информация от компютъра на СВС не бе нещо, за което един общински полицай от Гронинген би отправил молба току-така.
На следващата сутрин Де Гроот се обади на Куин и час по-късно те се срещнаха в полицейския участък.
— Твоят Преториус е интересна птица — каза Де Гроот, като разглеждаше записките си. — Изглежда, че при пристигането си в Холандия преди десет години той е заинтересувал с нещо нашата СВС, затова те за всеки случай са му направили досие. Някои от данните в това досие им предоставил самият той — естествено похвалите и успехите — а други са взети от изрезки от вестници. Ян Петер Преториус, роден през 1942 в Бломфонтейн. Следователно той сега е на четиридесет и девет години. Представил се е като художник-декоратор.