Куин кимна. Някой бе пребоядисал Транзита, изписал отстрани „Плодове — Барлоу“ и нарисувал щайги с ябълки от вътрешната страна на задните прозорци. Той предположи, че Преториус е и бомбаджията, чието устройство бе изгорило Транзита до основи. Знаеше, че това не бе дело на Зак. В склада при Бабидж Зак бе усетил мириса на марципан и бе сметнал взрива за Семтекс. Семтекс няма мирис.
— След като напуснал Руанда, през 1968 се върнал в Южна Африка, след това известно време работил в охраната на диамантената мина Де Беерс в Сиера Леоне.
Да, човекът, който различаваше истинските диаманти от фалшивите и знаеше какво представлява кубичният циркониев двуокис.
— Преди дванадесет години тръгнал да обикаля и стигнал до Париж. Там се запознал с момиче от Холандия, работещо в едно френско семейство и двамата сключили брак. Това му дало достъп до Холандия. Неговият тъст го назначил за барман. Тъстът изглежда притежавал два бара. Преди пет години те се развели, но Преториус успял да спести достатъчно, за да си купи свой собствен бар. Сега той държи този бар и живее над него.
— Къде? — попита го Куин.
— Градът се казва Ден Бош. Знаеш ли го?
Куин поклати глава.
— А барът?
— „Златния лъв“ — отвърна Де Гроот.
Куин и Сам сърдечно му благодариха и си тръгнаха. След като излязоха, Де Гроот застана до прозореца и ги проследи с поглед като пресичаха Раде Маркт и се отправиха обратно към хотела си. Той харесваше Куин, но бе притеснен от въпроса му. Може би всичко бе в рамките на закона и нямаше основание за тревога. Но последното, което би желал, бе Куин, тръгнал да издирва някакъв човек и дошъл в неговия град, да се изправи лице в лице с южноафрикански наемник… Той въздъхна и посегна към телефона.
— Откри ли го? — попита Куин, като излязоха от Гронинген и се отправиха на юг. Сам разучаваше пътната карта.
— Да. Доста на юг, близо до белгийската граница. Тръгни с Куин и опознай Холандия — засмя се тя.
— Имаме късмет, че е тук — каза Куин. — Ако Преториус наистина е вторият похитител от бандата на Зак, можеше да се наложи да ходим чак до Бломфонтейн.
Изпънато като конец, шосето Е-35 ги поведе на юг-югоизток към Цволе, където Куин пое по магистрала А-50 към Апелдоорн, Арнхем, Наймеген и Ден Бош на юг. В Апелдоорн Сам пое волана. Куин издърпа облегалото на задната седалка почти до хоризонтално положение, просна се и заспа. Предпазният колан спаси живота на потъналия в сън Куин при последвалата катастрофа.
Непосредствено до северния край на Арнхем и западно от магистралата се намира клубът за безмоторно летене Терлет. Въпреки късното време на годината денят бе ясен и слънчев — нещо рядко за Холандия през ноември — затова любителите на този спорт не се бяха поколебали да излязат на открито. Шофьорът на влекача, боботещ във вътрешното платно, така се бе зазяпал в един безмоторен самолет, който пикираше над магистралата пред него и се готвеше да кацне, че не успя да забележи как преминава в отсрещната лента.
Сам бе притисната като в сандвич между дървените колове, разположени по края на пясъчната пустош вдясно от нея и занасящата се задна част на влекача вляво. Тя се опита да спре и почти успя. Последният метър от движещия се в зиг-заг влекач отнесе предницата на Сиерата и изхвърли като перце колата извън пътя. Шофьорът на камиона нищо не забеляза и продържи пътя си.
Сиерата се покачи върху банкета и Сам направи усилие да я върне обратно на шосето. Щеше да успее, ако не бяха вертикалните колове, подредени в редица край пътя. Един от тях смачка предното колело и колата загуби управление. Сиерата се понесе надолу по насипа, за малко не се претърколи, падна отново на колелата си и заби нос в мокрия пясък на пустата низина, затъвайки до осите.
Куин изправи седалката си и погледна към Сам. И двамата бяха разтърсени, но невредими. Измъкнаха се навън. Над тях коли и камиони с рев се носеха на юг към Арнхем. Наоколо местността бе равна като тепсия и от пътя можеха лесно да ги забележат.
— Патлака — каза Куин.
— Какво?
— „Смит енд Уесън“-а. Дай ми го.
Той уви пистолета и патроните в едно копринено шалче от дамската й чантичка и го зарови под един храст на десет метра от колата, като мислено си отбеляза мястото. Две минути по-късно на банкета над тях спря един червено-бял Рейндж Роувър на общинската пътна полиция.