Выбрать главу

Специалистите от Групата за действие при кризисни ситуации се срещаха през деня в залата, предназначена и оборудвана за тази цел в подземната част на Белия дом, където обсъждаха информацията, постъпваща от КОБРА в Лондон, а когато се налагаше, докладваха новостите по-нагоре. АНС беше започнала прослушването на всички телефонни комуникации за и от Англия в случай, че похитителите решаха да установят връзка чрез някой сателит. Психолозите на ФБР в Куонтико предоставиха психологически портрети на престъпници, отвличали хора в миналото и цял списък от вероятните действия, които похитителите на Кормак биха или не биха предприели спрямо него, наред със съответните препоръки за това, което английските и американските власти би следвало да правят или не. Хората от екипа в Куонтико очакваха всеки момент да бъдат изпратени целокупно в Лондон и бяха доста озадачени от забавянето, въпреки че досега не им се беше случвало да работят в Европа.

Извънредната комисия, която се помещаваше в залата на кабинета, измерваше времето с изопнати до скъсване нерви, кафе и хапчета. Това беше първата голяма криза по време на техния мандат и политиците, хора на средна възраст, болезнено усвояваха първото и основно правило за овладяване на извънредно положение — то коства много безсънни нощи, затова спи когато и където имаш възможност. Станали в 4 сутринта, в полунощ те все още бяха на крак.

По това време военният самолет VC20A се намираше над Атлантическия океан, на запад от Азорските острови; предстояха му още три часа и половина полет преди да достигне суша и четири часа преди да се приземи. В просторното отделение в задната част на самолета двамата ветерани — Вайнтрауб и Куин — наваксваха пропуснатия сън. Спеше и тричленният екипаж, който беше управлявал самолета до Испания. На „вахта“ беше застъпил сменният екипаж.

Хората в залата на кабинета преглеждаха досието на човека на име Куин, изровено от архива на Ленгли и допълнено с данни от Пентагона. В него пишеше, че е роден в една ферма в Делауеър, че на десетгодишна възраст е загубил майка си и че в момента е на четиридесет и шест години. През 1963, осемнадесетгодишен, постъпил в пехотата, две години по-късно бил прехвърлен в Специалните части, а след още четири месеца бил изпратен във Виетнам. Останал там пет години.

— Изглежда никога не използва малкото си име — недоволно заяви Рийд от финансовото министерство. — Пише, че дори приятелите му го наричат Куин. Просто Куин. Странно.

— Явно е такъв — отбеляза Бил Уолтърс, който беше прочел по-голямата част от документите. — Освен това тук пише, че мрази насилието.

— В това няма нищо странно — отговори Джим Доналдсън, бивш адвокат от Ню Хампшир и настоящ държавен секретар. — Аз също мразя насилието.

За разлика от предшественика си Джордж Шулц, когото на няколко пъти бяха чували да дава воля на чувствата си посредством една проста трибуквена дума, Джим Доналдсън беше човек с неизменно официални обноски. По тази причина често ставаше предмет на не дотам деликатните шеги на Майкъл Одел.

Слаб и кокалест, малко по-висок от Джон Кормак, фигурата му напомняше фламинго, тръгнало на погребение; никой не го беше виждал облечен другояче, освен в строг тъмносив костюм от три части, с провесен златен ланец за часовник и колосана бяла яка. Одел нарочно отваряше дума за естествените човешки нужди винаги когато искаше да подразни адвоката-пуритан от Нова Англия и при всяко такова споменаване тесният нос на Доналдсън се сбръчкваше от отвращение. Отношението му към насилието можеше да се сравни с отвращението му към грубите обноски.

— Да — присъедини се Уолтърс, — но не сте чели осемнадесета страница.

Доналдсън я прочете, същото стори и Майкъл Одел. Вицепрезидентът подсвирна от изненада.

— Наистина ли е направил това? — попита той. — Трябвало е да го наградят с медал от Конгреса.

— За да получиш медал от Конгреса, трябва да има свидетели — отбеляза Уолтърс. — Както виждате, след сблъсъка при Меконг са оцелели само двама души и Куин е носил другия цели шестдесет километра на гръб. Впоследствие човекът умрял от раните си в американската военнополева болница край Да Нанг.