Един час след като напусна залата на кабинета, Куин беше въведен в личния кабинет на президента на втория етаж в Белия дом. Одел не го преведе през Розовата градина, където оголените клони на магнолиите потръпваха над празните алеи в есенния хлад, тъй като на километър наоколо проблясваха обективите на журналистите, а през подземния коридор, който излизаше точно до стълбището към партерния етаж.
Президентът Кормак беше облечен в тъмен костюм, но изглеждаше пребледнял и уморен, безпокойството беше изрязало дълбоки бръчки около устата му, а тъмните кръгове под очите му говореха за безсънни нощи. Ръкуваха се и той кимна на вицепрезидента, който се оттегли.
Покани с жест Куин да се настани на един стол, а той седна зад бюрото си.
— Как се чувства мисис Кормак?
Не каза „първата дама“. Просто мисис Кормак, съпругата му. Това обръщение го изненада.
— В момента спи. Преживя ужасен шок. Предписаха й успокоителни.
Направи кратка пауза.
— Това ви се е случвало и преди, нали, мистър Куин?
— Много пъти, сър.
— Е, както виждате, зад целия блясък и условности, аз съм един обикновен човек, един много разтревожен човек.
— Да, сър. Зная това. Моля ви, разкажете ми за Саймън.
— За Саймън ли? Какво да ви разкажа за него?
— Ами какъв е той. Как би реагирал на… това. Защо е дошъл в живота ви толкова късно?
В Белия дом нямаше нито един човек, който би се осмелил да зададе този въпрос. Джон Кормак погледна към мъжа от другата страна на бюрото. Самият той беше висок над метър и осемдесет, но Куин също не му отстъпваше. Хубав сив костюм, вратовръзка на райета, бяла риза — дрехите не бяха негови, въпреки че президентът не знаеше това. Гладко избръснат, загорял от слънцето. Изпито лице, спокойни сиви очи — от него се излъчваше усещане за сила и търпение.
— Толкова късно? Не зная. Ожених се на тридесет години, Майра беше на двадесет и една. Бях съвсем млад преподавател… Мислехме да имаме дете след две-три години, но не стана така. Чакахме. Докторите казваха, че няма причини… И след десет години брак се появи Саймън. Вече бях станал на четиридесет години, Майра на тридесет и една. Останахме само с едно дете… само Саймън.
— Вие много го обичате, нали?
Президентът Кормак погледна учудено Куин. Въпросът беше съвсем неочакван. Знаеше, че Одел е напълно отчужден от двете си вече големи деца, но никога досега не си беше давал сметка колко много обича единствения си син. Той се изправи, заобиколи бюрото и седна на един от столовете с високи облегалки, по-близо до Куин.
— Мистър Куин, за мен, за нас, той е всичко на този свят. Върнете ни го.
— Разкажете ми за детството му, за времето, когато е бил съвсем малък.
Президентът пъргаво скочи на крака.
— Ще ви покажа една снимка — гордо каза той. Отиде до шкафа и се върна с поставена в рамка снимка. На нея се виждаше едно здраво четири-петгодишно момченце по бански на плажа, стиснало кофичка и лопатка. Зад него се усмихваше приклекналият горд татко.
— Направихме я през 1975 година, в Нантъкет. Тъкмо бях избран за сенатор в Ню Хейвън.
— Разкажете ми за Нантъкет — помоли Куин.
Президентът Кормак говори цял час. Изглежда това му помагаше. Когато Куин стана да си върви, той надраска един номер върху лист от бележник и му го подаде.
— Това е личният ми телефонен номер. Знаят го много малко хора. На него можете да ме откриете по всяко време на денонощието…
Той протегна ръка.
— Желая ви успех, мистър Куин. Дано Бог е с вас.
Опитваше се да се владее. Куин кимна и бързо излезе от стаята. И преди беше ставал свидетел на подобни трагедии.
Докато Куин беше все още в банята, Филип Кели се отправи към Джей Едгар Хувър Билдинг, където го очакваше заместник-началникът на отдела за криминални разследвания. С Кевин Браун го свързваха много общи неща, именно затова беше настоял за назначаването му.
Когато влезе в кабинета си, заместник-началникът го чакаше там с досието на Куин в ръка. Кели кимна към папката и седна.
— И така, ето го нашият голям ас. Какво мислиш?
— Добър войник — съгласи се Браун. — Иначе изглежда се смята за голям умник. Май единственото нещо, което ми харесва в него, е името му.
— Да — каза Кели, — намесиха го в тази работа през главата на Бюрото. Дон Едмъндс не възрази. Може би си прави сметката ако нещо се обърка… Във всеки случай мръсниците, които свършиха тази работа, са нарушили поне три закона на Щатите. Бюрото все още има своите правомощия, въпреки че това е станало на английска територия. А на мен никак не ми се ще тоя хахо да прави каквото си иска без никакъв надзор и не ме интересува кой какво ще каже.