— И така, какво точно искате?
— Преди всичко да ме запознаете със сегашната обстановка. Последния доклад, който четох във Вашингтон — той погледна часовника си — в 8 часа вечерта, лондонско време — беше преди малко повече от седем часа. Похитителите обадиха ли се вече?
— Доколкото ни е известно, не — отговори Крамър. — Имаше много обаждания, разбира се. Някои бяха явни измами, някои не толкова явни, а около дузина обаждания звучаха съвсем правдоподобно. Във всеки от случаите настоявахме да получим някакво доказателство, че наистина те държат Саймън Кормак…
— По какъв начин? — попита Куин.
— Трябваше да отговорят на един въпрос. Нещо от живота му през последните девет месеца в Оксфорд, което иначе трудно биха научили. Никой не се обади повторно с правилен отговор.
— Четиридесет и осем часа до установяване на първия контакт не е необичаен срок — каза Куин.
— Съгласен съм — отговори Крамър. — Може да установят контакт по пощата, с писмо или магнетофонен запис, и в такъв случай пакетът може би в момента пътува към нас. Или по телефона. Ако е по някой от първите начини, ние веднага ще донесем записа или писмото тук, въпреки че ще искам първо специалистите от нашата лаборатория да се потрудят върху хартията, плика, опаковката и писмото за някакви отпечатъци, слюнка, или други следи. Няма да възразите, надявам се? Вие не разполагате с лабораторно оборудване.
— Правилно — потвърди Куин.
— Но ако първият контакт се осъществи по телефона, как смятате да действате, мистър Куин?
Куин изреди изискванията си. Обръщение по телевизионното предаване „Новини в Десет“ към похитителите на Саймън Кормак да се свържат с американското посолство, непременно с посолството, на някой от посочените телефони. Екип от телефонни оператори в подземния етаж на посолството, които да пресяват фалшивите обаждания и да прехвърлят на неговия телефон в апартамента тези, които звучат правдоподобно.
Крамър погледна към Колинс и Сеймър, които кимнаха. През оставащия до предаването час и половина щяха да инсталират оперативна телефонна централа като първи филтър. Куин продължи.
— Вашите хора от техническия отдел могат да проследят всяко обаждане до посолството. Могат да арестуват някой и друг шегаджия, ако е толкова глупав, та не се сети да използва обществен телефон или пък се увлече в прекалено дълги разговори. Не смятам обаче, че истинските престъпници ще бъдат толкова глупави.
— Съгласен съм — каза Крамър. — Засега действат доста съобразително.
— Прехвърлянето трябва да се осъществи без прекъсване на разговора и то само на единия от телефоните в този апартамент. Те са три, нали?
Колинс кимна. Единият беше директно свързан с неговия кабинет, който и без това се намираше в сградата на посолството.
— Използвайте него — каза Куин. — След като установя контакт с истинските похитители, при положение че успея, искам да им дам нов телефонен номер, специална линия, която е предназначена единствено и само за мен.
— След деветдесет минути ще имате тази линия — каза Крамър — и телефонен номер, който никога досега не е бил използван. Ние ще записваме, естествено, но вие няма да чувате нито звук. И накрая, бих искал двама главни инспектори-детективи да се настанят при вас, мистър Куин. Те са много опитни. Човек не може да будува по двадесет и четири часа в денонощието.
— Не, съжалявам — каза Куин.
— Могат да ви бъдат много полезни — настоя Крамър. — Ако похитителите са англичани, тогава ще следим за акцент, жаргонни думи, нотки на напрежение или отчаяние в гласовете им — все неща, които са понятни единствено за ухото на англичанин. Те няма да се обаждат, само ще слушат.
— Могат да слушат в телефонната централа — каза Куин. — И без това всичко ще бъде записвано. Дайте записите на експерти-лингвисти, добавете собствените си коментари колко тъпо се справям и елате при мен с резултатите. Но ще работя сам.
Крамър стисна устни. Трябваше обаче да се подчини на дадените му заповеди. Той стана на крака. Куин също се изправи.
— Ще ви изпратя до колата — каза той.
Всички знаеха какво означава това — стълбището не се подслушва. Куин кимна към Сеймър и Колинс да останат в стаята. Те неохотно се подчиниха. Като излязоха на стълбите, той прошепна на Крамър:
— Зная, че това не ви харесва. И аз не съм кой знае колко очарован. Опитайте се да ми повярвате. Искам да спася това момче, ако е възможно. Вие ще чувате всяка думичка по телефона. Моите хора ще ме подслушват дори в тоалетната. Това тук прилича на магазин за радиоелектронна апаратура.