Друга разновидност на бизнеса му беше да вземе микробус като Транзита с изкривеното шаси, да изреже негодната част, да постави на нейно място обикновена укрепваща греда и да го пусне в движение. Това беше незаконно и много опасно, но автомобилите можеха да изминат още няколко хиляди километра по пътищата, преди окончателно да се разпаднат.
Изправен пред показанията на строителния работник от Лестър, тези на фирмата, от която беше купил микробуса за старо желязо срещу 20 лири и отпечатъците от оригиналните номера на шасито и двигателя, а още повече като разбра за какво е бил използван автомобилът, на Сайкс му стана ясно, че този път е загазил здраво и си призна всичко.
След като напрегна паметта си, той си припомни кой беше купил Транзита. Преди около шест седмици някакъв човек се завъртял из двора на работилницата му. На въпроса какво търси той отговорил, че иска да купи евтин микробус. По една случайност Сайкс тъкмо бил свършил с поправката на шасито и вече пръскал автомобила със зелена боя. След по-малко от час купувачът си тръгнал с микробуса, като му броил 300 лири. Оттогава не бил виждал този човек. Петнадесетте банкноти от по 20 лири отдавна били похарчени.
— Как изглеждаше? — попита капитан Уилямс.
— Опитвам се да си спомня — плачливо отговори Сайкс.
— Постарай се — подкани го Уилямс. — Ще си улесниш остатъка от живота, ако си припомниш.
Среден ръст, нормално тегло. Между четиридесет и пет и петдесет. Грубо лице и обноски. „Неизискан“ глас, със сигурност не кореняк лондончанин. Рижа коса, може да е била и перука, но сполучлива. Във всеки случай носел шапка въпреки августовските горещини. Мустаци малко по-тъмни от косата — може да са били изкуствени, но добре направени. И тъмни очила. Не слънчеви, а оцветени в синьо стъкла и рогови рамки.
Следващите два часа тримата мъже прекараха с художника на полицията. Капитан Уилямс отнесе рисунката в Скотланд Ярд малко преди времето за закуска и я показа на Найджъл Крамър. В девет часа същата сутрин членовете на КОБРА вече я разглеждаха. Проблемът беше, че този портрет можеше да бъде на когото и да е. И тук следата свършваше.
— Знаем, че след Сайкс микробусът е бил ремонтиран от друг, по-добър монтьор — каза Крамър пред комисията — и някой е изрисувал рекламите на Барлоу от двете му страни. Значи колата е престояла в нечий гараж, където е имало и заваръчен апарат. Обявим ли го обаче за всеобщо издирване, похитителите няма начин да не разберат, а това може да означава, че ще зарежат всичко и Саймън Кормак ще умре.
Решиха да разпратят описанието до всички полицейски участъци, но на този етап да го запазят в тайна от печата и обществеността.
Андрю „Анди“ Ланг прекара нощта заровен в разпечатките на банковите операции и се чувстваше все по-объркан и по-объркан. Накрая смущението му прерасна в твърдата убеденост, че е прав и че не може да има никакво друго обяснение.
Анди Ланг беше шеф на Отдела за кредити и маркетинг в клона на Инвестиционната банка на Саудитска Арабия в Джеда. Това беше една институция, основана от арабското правителство, за да оперира с астрономическите суми, които се въртят в този район на света.
При все, че беше притежание на Саудитска Арабия и Управителният съвет на директорите беше съставен почти изцяло от местни хора, персоналът, който обслужваше банката, се състоеше основно от чужденци, работещи по договор, най-вече от американската Рокмън-Куинс Банк от Ню Йорк, откъдето беше изпратен и Ланг.
Той беше млад, енергичен, съвестен и амбициозен, горящ от желание да направи успешна кариера в банковото дело и с удоволствие работеше в Саудитска Арабия. Заплащането беше по-добро, отколкото в Ню Йорк, имаше хубав апартамент, няколко приятелки от многобройната емигрантска общност в Джеда, сухият режим не го притесняваше и освен това добре се разбираше с колегите си.
Въпреки че главното управление на ИБСА беше в Рияд, най-натоварен беше клонът в Джеда — делова и търговска столица на Саудитска Арабия. По това време на деня той обикновено напускаше бялото назъбено здание, което приличаше повече на форт на Чуждестранния легион, отколкото на банка и вече крачеше по улиците към Хайят Риджънси за едно питие. Тази вечер обаче трябваше да приключи още две сметки и вместо да ги остави за утре сутринта, той предпочете да поработи извънредно.