Все още седеше зад бюрото си, когато се появи възрастният арабин, куриер на банката, който буташе отрупаната с книжа количка и започна да разпределя разпечатките от банковия компютър по бюрата на служителите. Тези листи съдържаха извлеченията от операциите, реализирани през деня от различните отдели на банката. Старецът внимателно постави няколко листа пред Ланг, кимна с глава и отмина към следващото бюро. Ланг го изпрати с едно приветливо „шукран“ — той се гордееше с любезността си към обслужващия персонал — и продължи да работи.
След като приключи с работата си, той хвърли един поглед върху книжата, поставени върху бюрото му и се изненада. Това не бяха неговите документи. Това бяха извлечения на тегленията и внасянията по най-големите сметки, депозирани в банката. С тях се занимаваше завеждащият банковите операции, а не отделът за кредити и маркетинг. Той взе книжата и тръгна по коридора към празния офис на завеждащия мистър Амин, негов колега пакистанец.
Докато вървеше, погледна още един път колонките от цифри и нещо в тях привлече вниманието му. Той се спря, след това се върна в стаята си и започна внимателно да преглежда лист по лист. Навсякъде се повтаряше една и съща схема. Включи компютъра и извика на екрана сметките на двама от клиентите. И тук се повтори същото.
В ранните часове на утрото вече беше сигурен, че няма място за колебание. Бе попаднал на грандиозна измама. Съвпаденията бяха прекалено необичайни. Той отнесе листите на бюрото на мистър Амин и реши при първа възможност да вземе самолета за Рияд и да се срещне лично със своя колега американец, генералния директор Стийв Пайл.
Докато Ланг крачеше по тъмните улици на Джеда към дома си, осем часови зони на запад, в Белия дом, извънредната комисия изслушваше доктор Никълъс Армитидж, специалист по поведенческа психология, с голям опит, който току-що беше дошъл от президентския апартамент през Западното крило.
— Господа, на този етап съм длъжен да ви уведомя, че шокът е засегнал в много по-голяма степен Първата дама, отколкото президента. Нейното лечение продължава под наблюдението на личния й лекар. Президентът несъмнено е психически по-устойчив, но и при него започват да се проявяват напрежението и симптомите, характерни за дълбоко травмиран родител след насилствена раздяла с детето.
— Какви са тези признаци, докторе? — попита Одел, без да се церемони.
Психологът, който не обичаше да го прекъсват, а и това никога не му се случваше по време на лекциите, които изнасяше пред студенти, се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Трябва да разберете, че в такива случаи майката намира облекчение в сълзите, бих казал дори в истеричното поведение. Докато страданието на бащата много често е по-дълбоко и освен нормалното безпокойство за отвлеченото дете, той обикновено изпитва завладяващо чувство на вина поради вътрешното убеждение, че по някакъв начин е отговорен за случилото се, че би могъл да стори нещо повече, би могъл да предотврати това нещастие или просто да прояви повече внимание.
— В това няма никаква логика — възрази Мортън Станърд.
— Сега не говорим за логика — каза докторът. — Говорим за симптомите на родителската травма, задълбочена от факта, че президентът беше… е изключително привързан към своя син и изпитва към него голяма обич. Прибавете към това и чувството за безпомощност, невъзможността да стори нещо, за да помогне. Още повече като се има предвид, че до този момент похитителите не са се обадили на никого и той дори не знае дали синът му е жив или мъртъв. Все още е рано, разбира се, но състоянието му ще продължи да се влошава.
— Това може да продължи седмици — каза Джим Доналдсън. — Говорим за държавния глава. Какви промени в неговата личност можем да очакваме?
— Напрежението ще отслабне, макар и малко, когато и ако похитителите влязат във връзка и той получи някакво доказателство, че Саймън все още е жив — каза д-р Армитидж. — Но това облекчение няма да трае дълго. С течение на времето състоянието му ще продължи да се влошава. Невероятният стрес, на който е подложен, ще се прояви в повишена раздразнителност. Ще последва безсъние — на това можем да повлияем с медикаменти. И накрая — пълна апатия по отношение на професионалните задължения…
— В конкретния случай — към управлението на тази проклета държава — каза Одел.
— Липса на концентрация, загуба на памет по управленчески въпроси. С една дума, господа, половината, а и повече от съзнанието на президента ще бъде непрестанно заето с мисли за сина му, а друга, немалка част — с тревога за съпругата му. В някои случаи, дори след успешното освобождаване на детето — жертва на отвличане, родителите се нуждаят от месеци, дори години за лечение на нанесената им травма.