— Не мога да разбера, — каза тя, дочитайки последния лист — защо са избрали Саймън Кормак. Президентът произхожда от богато семейство, но в Англия сигурно има и други деца на богати родители.
Куин, който бе намерил отговора на този въпрос, докато седеше в един бар в Испания и гледаше телевизия, я погледна, но не каза нищо. Тя почака за отговор, но не получи такъв. Това я подразни, но и разпали интереса й. Установи, че с всеки изминал ден интересът й към Куин все повече нараства.
На седмия ден след отвличането и четвъртия, след като Зак се обади за пръв път, ЦРУ и английското разузнаване дадоха отбой на внедрените агенти в мрежата на европейските терористични организации. Не бяха постъпили данни за закупуване на автоматичен пистолет „Скорпион“ от тези източници. Версията, че акцията е дело на политически терористи, отпадна. Между разследваните групи бяха ИРА и НАОИ (Национална Армия за Освобождение на Ирландия), в които ЦРУ и англичаните имаха дълбоко законспирирани агенти, чиято самоличност така и не разкриха едни на други; германската фракция Червена Армия — наследници на Баадер-Майнхоф; италианските Червени Бригади; французите от Аксион Директ; испано-баската ЕТА и белгийската ССС. Имаше по-малобройни и още по-крайни групи, но бе преценено, че са твърде малки, за да подготвят и осъществят операция „Кормак“.
Зак позвъни на следващия ден. Обаждането, осъществено от редица с телефонни кабини край една бензиностанция по магистрала М-11, на юг от Кембридж, беше засечено за осем секунди, но бяха необходими седем минути, докато на мястото пристигне цивилен полицай. Сред профучаващите автомобили и гъмжилото от хора всяка надежда, че човекът е все още там, беше напразна.
— Кучето — кратко каза той. — Името му било мистър Спот.
— А, благодаря, Зак — отвърна Куин. — Гледай момчето да е добре, ще свършим по-скоро, отколкото смяташ. Имам и новина: стана тъй, че хората дето се грижат за финансите на мистър Кормак, могат да съберат милион и двеста хиляди долара, в брой и много бързо. Взимай ги, Зак…
— Я си ги заври отзад — изръмжа гласът по телефона. Но вече бързаше, преговорите се проточваха. Свали откупа на три милиона долара и затвори.
— Защо не се съгласиш, Куин? — запита Сам. Седеше на крайчеца на стола. Куин беше тръгнал към банята. Той винаги се миеше, обличаше, къпеше, използваше тоалетната и се хранеше само след обаждане на Зак. Знаеше, че скоро няма да се свърже отново.
— Въпросът не опира само до парите — отговори Куин на излизане от стаята. — Зак все още не е готов. Ще започне пак да вдига цената, като си мисли, че е бил измамен. Искам още малко да се поизпоти. По-силно да почувства напрежението.
— Ами напрежението върху Саймън Кормак? — извика Сам към коридора.
Куин спря и се върна до вратата.
— Да — каза той сериозно, — а също върху майка му и баща му. Не съм забравил. Но при тези случаи престъпниците трябва да повярват, наистина да повярват, че всичко е приключило. Иначе се ядосват и тогава заложникът можем да го отпишем. Виждал съм го преди. По-добре бавно и спокойно, отколкото да се втурнем напред с извадени шашки като кавалеристи. Ако случаят не приключи до 48 часа с бърз арест, се стига до война на нерви, търпението на парламентьора срещу това на похитителя. Ако не получи нищо, той побеснява; ако получи твърде много и твърде бързо, започва да мисли, че се е минал, пък и приятелчетата му казват същото. И побеснява. А това е много лошо за заложника.
Думите му бяха изслушани на лента няколко минути по-късно от Найджъл Крамър, който кимна в потвърждение. В два случая, в които беше участвал, се бе получило същото. В единия заложникът беше върнат жив и здрав; в другия беше убит от разбеснял се психопат.
В подземието на американското посолство думите бяха чути „на живо“.
— Дрън-дрън — каза Браун. — Сделката му е в кърпа вързана, за Бога! Да вземе да връща момчето вече. А сетне аз сам ще се справя с тези мръсници.
— Ако се измъкнат, оставете ги на Столичната полиция — посъветва го Сеймър. — Те ще ги открият.
— Да, и английският съд ще им даде доживотни присъди в затвор с общ режим. Знаеш ли какво значи доживотна присъда тук? Четиринайсет години, че им приспадат и от времето за добро държание. Да ги нямаме тия, мистър — никой, ама никой не може да стори това на сина на моя президент и да се измъкне сух. Един ден този случай ще бъде възложен на Бюрото, както трябваше да стане. И аз ще се заема с него, както ние от Бостън си знаем.