Тази нощ Найджъл Крамър лично се отби в апартамента. Новините, които донесе, бяха, че няма нищо ново. Бяха разпитали официално четиристотин души; показанията на други петстотин, че са видели някой или нещо, бяха внимателно проверени, проведено беше дискретно наблюдение над още 160 къщи и апартаменти. Не бяха попаднали на следа.
Бирмингамският отдел за криминални разследвания разрови досиетата си за последните петдесет години. Полицаите търсеха престъпници с присъди за побой и насилие, които отдавна са напуснали града. Откриха осем, които отговаряха на тези условия — всички бяха проверени и подозренията към тях отпаднаха. Или бяха починали, или имаха алиби за въпросния период от време.
Измежду многото средства, с които Скотланд Ярд разполага и които са малко известни на обществеността, е банката с гласови данни. С помощта на модерната техника човешките гласове могат да се разложат на последователност от пикове и спадове, съответстващи на начина, по който говорещият вдишва и издишва, на използваната височина на тоновете, на формирането на думите и произнасянето им. Кривата, която осцилографът регистрира, е равнозначна на пръстов отпечатък. Тя може да се съпоставя и, ако в архивите съществува подобна, говорещият да бъде идентифициран.
Банката разполага със записи на гласовете на много от най-търсените престъпници, често без самите те да подозират това. Хора, които отправят нецензурни заплахи по телефона, анонимни информатори и други, които са били арестувани и записани по време на разпитите. Данни за Зак обаче липсваха.
Веществените доказателства също не дадоха нови факти — изстреляните гилзи, оловните куршуми, пръстовите отпечатъци и отливките от следи на гуми, които се намираха в полицейските лаборатории, ревниво пазеха тайните си.
— В радиус 80 километра от Лондон, включително и в столицата, има осем милиона обитаеми сгради — каза Крамър. — Плюс пресъхнали дренажи, складове, подземия, крипти, тунели, катакомби и изоставени здания. Преди време издирвахме убиец, наречен Черната пантера, който всъщност живееше в изоставени минни галерии под един от националните паркове. В крайна сметка го заловихме. Съжалявам, мистър Куин, просто ще продължаваме да търсим.
На осмия ден напрежението в кенсингтънския апартамент започна да си казва думата. То повлия най-вече на младите агенти; ако Куин го чувстваше, с нищо не го показа. Между обажданията и съвещанията лежеше на леглото, втренчил поглед в тавана, опитвайки се да отгатне мислите на Зак и по този начин да определи поведението си по време на следващия разговор. Кога да приключи сделката? Как да уреди размяната?
МакКрей беше все така добронамерен, но взе да се изморява. Той бе започнал да проявява почти кучешка привързаност към Куин, винаги готов да изпълни някоя задача, да приготви кафе или да изпълни своята част от задълженията по домакинството.
На деветия ден Сам поиска разрешение да излезе на покупки. Кевин Браун се обади от Гровнър Скуеър и с голяма неохота й позволи. Тя напусна апартамента за първи път от почти две седмици, взе такси до Найтсбридж и прекара четири прекрасни часа, обикаляйки магазините Харви Никълс и Хародс. От последния си направи подарък — красива чантичка от крокодилска кожа.
Когато се върна и двамата мъже се възхитиха от покупката й. Освен това тя донесе подарък за всеки от тях: писалка от дубле за МакКрей и пуловер от кашмирска вълна за Куин. Младият агент от ЦРУ прояви затрогваща благодарност; Куин облече пуловера и на лицето му се появи една от неговите редки, но чаровни усмивки. Това беше единственият момент, когато тримата забравиха грижите си.
Същия ден във Вашингтон комисията за действие при кризисни ситуации мрачно изслуша д-р Армитидж.
— Започвам все повече да се притеснявам за здравето на президента — заяви той на вицепрезидента, съветника по националната сигурност, министъра на правосъдието, останалите трима министри и двамата директори на ФБР и ЦРУ. — В правителството е имало и винаги ще има периоди на напрежение. Но този път се отнася за лична трагедия напрежението е много по-голямо. Психиката на човека, още по-малко пък тялото му, нямат нужната издръжливост да понасят интензивна тревога дълго време.
— Какво е физическото му състояние? — запита Бил Уолтърс.
— Крайно изтощен. Нужни са му лекарства, за да спи нощем, ако изобщо може да заспи. Видимо се е състарил.
— А психическото му състояние? — попита Мортън Станърд.
— Виждали сте го как се справя с обичайните държавни дела, нали? — припомни им Армитидж.
Всички кимнаха сдържано.