— Полковник Истърхаус, тук възникна проблем. Мисля, че трябва да се срещнем.
Средствата за масова информация бяха казали всичко, което можеше да се каже, а след това го бяха повтаряли до втръсване, но думите продължаваха да се сипят. Най-различни експерти, от професори-психиатри до медиуми, предлагаха анализи и съвети на властите. Спиритисти викаха духове — пред телевизионните камери — и получаваха най-различни съобщения, до едно противоречиви. Отделни личности или богати фондации предлагаха да заплатят откупа, независимо от сумата. Проповедниците от телевизионния екран се вихреха и изпадаха в изстъпление; в църквите и по стъпалата на катедралите се организираха бдения.
Един евангелист, подвизаващ се в Тексас, в банковата сметка на който неочаквано бе постъпило щедро дарение от нефтена корпорация, заяви, че е бил осенен от прозрение Свише. Изстъплението срещу Саймън Кормак, и по този начин срещу баща му — президента, а следователно и срещу самите Съединени Щати, било дело на комунистите. В това нямаше никакво съмнение. Съобщението бе подхванато от националните осведомителни мрежи и се раздухва в продължение на няколко дни. Планът „Крокет“ беше приведен в изпълнение, първите семена бяха посети.
Лишена от строгия делови костюм, който не бе обличала от първата нощ в апартамента, специален агент Сам Самървил се оказа изключително привлекателна жена. На два пъти в кариерата й се бе налагало да използва красотата си за решаването на трудни случаи. В единия бе излязла няколко пъти с високопоставен служител от Пентагона, като накрая се престори, че припада от изпития алкохол в апартамента му. Мислейки, че Сам е в безсъзнание, човекът бе провел изключително компрометиращ разговор по телефона, от който стана ясно, че „урежда“ договори за Министерството на отбраната в полза на предпочитани от него производители, като участва в разпределението на бъдещите печалби.
При другия случай тя бе приела покана за вечеря от един бос на мафията и успя да постави микрофон за подслушване в тапицерията на лимузината му. Чутото от ФБР се оказа достатъчно, за да бъдат предявени няколко обвинения за нарушаване на федералните закони.
Кевин Браун знаеше всичко това, когато я избра като представител на Бюрото, за да следи отблизо действията на парламентьора, когото Белият дом настояваше да изпрати в Лондон. Надяваше се Куин да бъде впечатлен като доста мъже преди него и в момент на слабост да довери на Сам своите мисли или намерения, които микрофоните не можеха да уловят. Това, което не можа да предвиди обаче, бе, че ще се случи точно обратното. На единадесетата вечер в кенсингтънския апартамент двамата се срещнаха в тесния коридор, който водеше от банята към всекидневната. Съвсем изненадващо Сам Самървил се повдигна на пръсти, обви ръце около врата на Куин и го целуна по устата. От цяла седмица искаше да стори това. Той не я отблъсна и Сам се учуди на копнежа, с който отвърна на целувката й.
Останаха прегърнати няколко минути, докато нищо неподозиращият МакКрей се трудеше над тигана в кухнята, от другата страна на всекидневната. Коравата, загоряла ръка на Куин погали лъскавата й руса коса. Тя почувства как напрежението и умората на вълни напускат тялото й.
— Колко още, Куин? — промълви тя.
— Малко — прошепна той. — Още няколко дни, ако всичко върви добре. Може би седмица.
Когато се върнаха в стаята и МакКрей ги повика да вечерят, той не забеляза нищо.
Полковник Истърхаус се отправи с накуцване към прозореца по дебелия килим в офиса на Стийв Пайл и се загледа навън. Рапортът на Ланг лежеше върху масичката за кафе зад него.
Пайл го следеше с разтревожен поглед.
— Страхувам се, че този младеж може сериозно да навреди на интересите на страната ни — тихо каза Истърхаус. — Неволно, разбира се. Сигурен съм, че е съзнателен млад човек. Въпреки това…
Дълбоко в себе си бе много по-обезпокоен, отколкото изглеждаше. Планът му да организира избиването и унищожаването на Династията на Сауд до крак беше навлязъл вече в междинната си фаза и лесно можеше да бъде провален.
Имамът на шиитите-фундаменталисти продължаваше да се укрива и се намираше в безопасност от Тайната полиция, тъй като всички данни за него, заедно с известните на полицаите имена на негови свръзки, сподвижници, поддръжници и вероятни явки, бяха изтрити и заличени от централния полицейски компютър. Връзката с него поддържаше фанатикът от Религиозната полиция. Продължаваше набирането на ентусиазирани доброволци измежду шиитите. Казваха им само да се готвят за геройски и славни дела в името на техния Имам, а значи и в името на Аллах.