Ланг постави ножа и вилицата си върху чинията.
— И какво е то, стари приятелю?
— Отговориха ми, че всичко пристига със закъснение. Всички пакети оттук за Лондон били отклонявани в риядския клон за един ден, преди да продължат нататък.
Ланг загуби апетит. Нещо го глождеше в стомаха, но то не беше глад.
— Казаха ли откога е така?
— От една седмица, доколкото си спомням.
Ланг излезе от стола и се запъти към офиса си. На бюрото му лежеше съобщение от директора на клона мистър Ал Харун. Мистър Пайл желаел незабавно да се срещне с него в Рияд.
Едва успя да хване следобедния полет. По пътя щеше да се изяде от яд. Ако беше знаел, че ще стане така, щеше да изпрати доклада си с обикновена поща… Беше го адресирал лично до главния счетоводител, а писмо с такъв адресат, още повече надписано с характерния му почерк, щеше да се набие в очите на Стийв Пайл от цял километър. Ланг беше въведен в офиса на Пайл веднага след като банката приключи работа с клиенти.
Найджъл Крамър намина да види Куин по обед лондонско време.
— Уговорили сте размяна за два милиона долара — каза той.
Куин кимна.
— Моите поздравления — продължи Крамър. — Тринайсет дни е доста кратък срок за такъв случай. Между другото, нашият психоаналитик прослуша днешния разговор. Той е на мнение, че Зак не се шегува, че е под голямо напрежение и че вече му се иска да се сложи край на всичко.
— Ще трябва да почака още няколко дни — каза Куин. — Всички ще трябва да почакаме. Нали чухте, че иска диаманти вместо пари в брой. Ще е нужно време, докато ги съберат. Някакви данни за скривалището им?
Крамър поклати глава.
— Боя се, че не разполагаме с никакви. Проверихме всички къщи, дадени под наем. Или са в някоя необитаема сграда, или са купили проклетата къща. Или пък някой им е отстъпил за временно ползване.
— Нямате ли възможност да проверите закупените къщи? — запита Куин.
— Боя се, че нямаме. Броят на закупените и продадени къщи в югоизточна Англия е огромен. Има хиляди, закупени от чужденци, чуждестранни корпорации или компании, които са упълномощили адвокати, банки и прочие да действат от тяхно име при сключването на такива сделки. Като този апартамент например.
Той се опитваше да подразни Лу Колинс от ЦРУ, който слушаше.
— Между другото, говорих с един от моите хора в района на Хатън Гардън. Той се свързал с негов познат, занимаващ се с търговия на диаманти. Какъвто и да е Зак, той разбира от диаманти. Или някой от съучастниците му. Това, което иска, може лесно да се закупи и още по-лесно да се продаде. И не е тежко. Около килограм, може би малко повече. Мислили ли сте как ще стане размяната?
— Разбира се — каза Куин. — Бих искал да я осъществя сам. И никакви скрити микрофони за подслушване — те сигурно ще се сетят да проверят. Мисля, че няма да доведат Саймън на мястото на срещата, тъй че все още ще съществува опасност той да загине, ако открият че са им скроили някой номер.
— Не се безпокойте, мистър Куин. Разбира се, ние искаме да ги пипнем, но зная какво имате предвид. От наша страна няма да има никакви номера или прояви на излишно геройство.
— Благодаря ви — отвърна Куин.
Той се ръкува със служителя от Скотланд Ярд, който си тръгваше, за да докладва пред комисията КОБРА в един часа как напредва разследването.
Кевин Браун прекара сутринта усамотен в офиса си в подземието на посолството. Когато магазините отвориха, той изпрати двама души от екипа си на покупки по съставен от него списък, който включваше: голямомащабна карта на областта северно от Лондон с радиус 80 километра във всички посоки, лист прозрачно найлоново фолио със същите размери, обозначителни карфици и разноцветни моливи. Той събра хората си и разстла найлоновото фолио върху картата.
— Добре, дайте да видим сега тези кабини, откъдето се обажда онзи плъх. Чък, прочети ги една по една.
Чък Моксън погледна списъка.
— Първо обаждане от Хитчин, графство Хартфордшир.
— Така, ей го тука Хитчин. — Той заби една карфица в картата.
Зак се бе обадил осем пъти за тринадесет дни — деветото обаждане предстоеше. Браун заби по една карфица на всяко място, където беше засечено обаждане. Малко преди десет часа един от двамата агенти на ФБР в подслушвателния пост показа глава през вратата.
— Току-що се обади пак. Заплаши, че ще отсече пръстите на Саймън със секач.