— Майка му стара — изруга Браун. — Оня глупак Куин ще провали всичко. Знаех си аз. Откъде се обади?
— От някакво място Сафрън Уолдън — отговори младият човек.
Когато и деветте карфици бяха поставени по местата им, Браун очерта периметъра на зоната, която обграждаха. Получи се силно начупена фигура, в която влизаха части от пет графства. След това взе една линия и съедини по диагонал най-отдалечените места във всяка една посока. Приблизително в центъра на фигурата се образува плетеница от пресечени линии. Най-отдалечената на югоизток точка беше Грейт Дънмоу, Есекс; на север — Сейнт Ниотс, Кеймбриджшир; и на запад — Милтън Кейнс в Бъкингамшир.
— Най-гъсто пресечени линиите са ей тук — посочи Браун с пръст — малко по на изток от Бигълсуейд, графство Бедфордшир. От тази зона не се е обаждал изобщо. Защо?
— Да не би да е твърде близо до скривалището им? — обади се един от хората му.
— Може и така да е, моето момче, може и така да е. Слушайте сега, искам да отидете в тези два града, Бигълсуейд и Санди — те са най-близо до географския център на мрежата. Идете там и посетете всички посредници при продажба на недвижими имоти. Дръжте се като бъдещи клиенти, които искат да наемат усамотена къща, за да пишат книга или нещо такова. Отваряйте си хубаво ушите какво казват — може някоя къща скоро да се освободи, или пък, ако сте се обадили преди три месеца, щели да ви намерят точно каквото ви трябва, ама някой друг вече я е наел. Разбрахте ли?
Всички кимнаха.
— Да се обадим ли на мистър Сеймър, че тръгваме? — попита Моксън. — Искам да кажа, може Скотланд Ярд да са ходили вече там.
— Не берете грижа за мистър Сеймър — успокои ги Браун. — С него няма да имате проблеми. А пък английските ченгета може и да са ходили там, ама да са пропуснали нещо. И да са, и да не са, добре ще е и ние да проверим.
Стийв Пайл поздрави Ланг, като се опитваше да бъде сърдечен.
— Аз… ъ-ъ-ъ… те извиках тук, Анди, защото получих известие от Лондон, че искат да се срещнат с теб. Изглежда става дума за повишение.
— Сигурно — каза Ланг. — А може би молбата на Лондон е свързана с един доклад, който им изпратих, а те изобщо не са го получили, тъй като е бил задържан в същия този офис?
Пайл престана да се преструва.
— Така значи. Умен си, може би по-умен, отколкото смятах. Но се месиш в неща, които не те засягат. Опитах се да те предупредя, но не — ти предпочете да се правиш на частен детектив. Е, ще ти го кажа направо — аз те връщам обратно в Лондон. Не ти е мястото тук, Ланг. Не съм доволен от работата ти. Заминаваш си. Край. Имаш на разположение седем дни да приведеш нещата си в ред. Билетът ти вече е резервиран. Седем дни от днес.
Ако беше по-възрастен и по-опитен, Анди Ланг вероятно щеше да изиграе козовете си по-умело. Но той беше вбесен, че човек с положението на Пайл в банката краде от парите на клиентите за собственото си облагодетелстване. Освен това, като всички млади и нетърпеливи хора, Анди беше убеден, че справедливостта ще възтържествува. Той тръгна към вратата.
— Седем дни? Та да имате достатъчно време да си уредите игрите е Лондон? Няма да я бъде тая. Щом искате, ще си замина, но ще тръгна още утре.
Успя да хване последния нощен полет за Джеда. Когато пристигна, се отправи направо към банката. Държеше паспорта си в най-горното чекмедже на бюрото, заедно с други по-ценни документи; апартаментите на европейците в Джеда често биваха обирани и в това отношение банката беше по-сигурно място. Предполагаше поне, че е така. Паспортът му липсваше.
Тази нощ четиримата похитители са скараха.
— По-тихо, по дяволите! — изсъска Зак няколко пъти. — Baissez les voix, merde.
Той знаеше, че търпението на съучастниците му се изчерпва. Винаги беше рисковано, когато се налагаше да използва хора като тези тримата. След възбудата на отвличането край Оксфорд те бяха принудени да стоят ден и нощ в къщата, наливаха се с бира от кутии, която той беше купил от един супермаркет, пазеха се през цялото време никой да не ги види и слушаха безбройните позвънявания на вратата, преди посетителите да си тръгнат. Напрежението върху тях беше голямо, а не бяха хора с достатъчно умствен „багаж“, за да прекарват времето, четейки книги. Корсиканецът по цял ден слушаше поп-предавания на френски език, прекъсвани от време на време от новини. Южноафриканецът непрекъснато си подсвиркваше фалшиво една и съща песен — „Sarie Marais“. Белгиецът гледаше телевизия, без да разбира нито дума. Най-много му харесваха анимационните филми.
Кавгата беше по повод решението на Зак да приключи сделката с парламентьора Куин при откуп от два милиона долара.