Изненадата беше пълна. Чък Моксън и партньорът му се промъкнаха до тайнствения хамбар. Моксън преряза катинара, а колегата му се претърколи вътре и скочи на крака с изваден пистолет. Като се изключи един дизел-генератор, нещо, което приличаше на грънчарска пещ и тезгях, по който бяха пръснати колби и епруветки, хамбарът беше празен. Браун и останалите шестима, които атакуваха фермата, имаха по-голям успех.
Две двойки нахълтаха през прозорците, като пометоха стъклата и рамките по пътя си, скочиха веднага на крака и без да спират, се втурнаха нагоре по стълбите към спалните.
Браун и останалите двама влязоха през входната врата. Разбиха с чук бравата и се озоваха вътре.
Здравенякът спеше на един стол край тлеещото огнище в дългата кухня. Неговата задача беше да дежури през нощта, но скуката и умората си бяха казали думата. При звука на удара по вратата той скочи от стола и посегна към една дванайсеткалибрена ловна пушка, която лежеше върху дървената маса. Почти успя да я грабне. В този момент на вратата се появи едър, ниско подстриган мъж, който беше насочил колта си право в гърдите му и извика „Не мърдай!“. Здравенякът се изплю и вдигна ръце.
На горния етаж червенокосият спеше заедно с единствената жена в групата. Двамата се събудиха от звука на строшените прозорци и разбитата входна врата. Жената изпищя, мъжът се втурна към вратата на спалнята и посрещна първия от агентите на ФБР на площадката пред стаята. Разстоянието беше твърде малко за стрелба; двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха надолу в тъмнината, докато вторият американец успя да различи кой кой е и удари силно рижия по главата с дръжката на колта си.
Четвъртият член на групата от фермата, все още примигващ сънливо, беше изведен от стаята му няколко секунди по-късно. Беше слабоват, кльощав младеж с дълга права коса. Всички агенти от ФБР имаха фенерчета на коланите си. Претърсването на останалите стаи им отне две минути. Освен четиримата задържани, в къщата нямаше никой друг. Кевин Браун нареди да ги отведат в кухнята, където бяха запалили няколко лампи. Огледа ги с презрение.
— Е, къде е хлапето? — запита той.
Един от хората му погледна през прозореца.
— Шефе, имаме компания.
От всички страни на падината към фермата се спускаха петдесетина човека в сини униформи и ботуши, някои водеха на ремъци елзаски овчарки. Ротвайлерът гневно залая по кучетата и хората от колибата си в двора. По пътеката към сградата подскачаше бял Рейндж Ровър със сини надписи, който спря на десетина метра от разбитата врата. От него слезе мъж на средна възраст със синя униформа с блестящи сребристи копчета и нашивки, с кепе на главата. Без да каже дума, той мина през антрето и влезе в кухнята, където бяха пленниците.
— Добре, може да се заемете с тях — заяви Браун. — Той е тук някъде. И тези отрепки знаят къде е.
— Всъщност — каза мъжът в синьо — кои сте вие?
— А, разбира се — Кевин Браун извади служебната си карта, издадена от ФБР.
Англичанинът я разгледа внимателно и му я върна.
— Вижте — каза Браун — ние просто…
— Вие просто, мистър Браун — прекъсна го началникът на полицията в Бедфордшир със смразяващо негодувание, — провалихте най-голямата досега операция срещу производителите и разпространителите на наркотици в тази страна, която едва ли пак ще се повтори. А сега, бъдете добър да се върнете в Лондон.
В това време Стийв Пайл се намираше в офиса на мистър Ал Харун в Джеда. Той беше долетял след едно тревожно обаждане.
— Какво точно е взел? — попита той за четвърти път.
Мистър Ал Харун повдигна рамене. Тези американци бяха по-лоши и от европейците — винаги препираха.
— Уви, не съм специалист по такива машини — отговори той, — но нощният пазач ми докладва…
Той се обърна към пазача и заговори бързо на арабски. Човекът отговори, разпервайки ръце, за да покаже големината на нещо.
— Казва, че през нощта, когато върнах паспорта на мистър Ланг, той прекарал доста време в компютърната зала и си тръгнал на разсъмване с един топ разпечатки. Дошъл на работа в обичайното време, но без тях.
Стийв Пайл се върна в Рияд силно обезпокоен. Да помага на правителството и страната си беше хубаво нещо, но при една вътрешна финансова ревизия никой не би оценил това. Той поиска спешно да се срещне с полковник Истърхаус.