Георг Крумов не успя да овладее раздразнението си. Пусна му мухата и го заряза…
„Един ген — един фермент.“
Ген, който бива изхвърлян от трансплантирания ген. Нещо като „антагонисти“. Гени-антагонисти! А защо не?
Само че кой беше антагонист?
За образуването на хлорофила взимат участие много ферменти.
Кой от тях?
Можеше да започне от най-важния. Този, който свързва магнезиевия атом, стожера на хлорофилната молекула, с порфириновите съставки. Аналогично на железния атом в хемоглобина на кръвта.
Тази идея заслужаваше да се провери въпреки изключителната й сложност. Трябваше! Длъжен беше и пред собствената си съвест, и пред великодушието на доктор Суфло.
И после — да обезвреди антагонизма между двата гена.
Длъжен беше…
Внезапно в стаята влетя Ким Сен Ву. Наистина влетя. Георг друг път не го бе виждал така разстроен.
— Инспектор Колуел — почти пошепна той. — От полицията!
Георг вдигна рамене.
— Да заповяда!
Сякаш чакал само това съгласие, на вратата се почука и вътре влезе самият инспектор.
— Няма нужда да ви се представям. Помощникът ви вече ви осведоми.
Георг Крумов го покани да седне на стола срещу бюрото му.
— С какво мога да ви бъда полезен?
Инспекторът разпери ръце:
— Длъжен съм да ви задам няколко въпроса. Естествено, неприятни.
— Моля ви!
След кратко премисляне Колуел опита да придаде на гласа си най-доброжелателния тон:
— Кога за последен път се срещнахте с доктор Суфло? — И подчерта: — Разбира се, ако не е дискретно.
— Моля ви! — усмихна се Георг. — Това го знаят всички. Доктор Суфло е мой спонсор. Той финансира изследванията ми. Длъжен съм от време на време да му се отчитам.
— Значи?
— Бях при него вчера.
— А какво говорихте?
— Какво ли? — отново се усмихна запитаният. — Естествено, за моите експерименти. — И добави някак, стори му се, дори гузно: — Длъжен бях да го уведомя за неуспеха си.
— Какъв неуспех?
— Не искам да ви губя времето с моите тясно специални проблеми. Научната задача, която финансира доктор Суфло, е пред провал. И той трябваше да го знае. Да си направи сметка дали заслужава да хвърля парите си на вятъра.
Личеше си, инспекторът не беше особено доволен от отговора.
— Само на тази тема ли говорихте?
— Естествено! Ние нямаме други общи интереси. Доктор Суфло е обаятелен светски човек, път аз…
— Какво?
— Един съвсем невзрачен лабораторен плъх.
Така го нарече момичето, за което не можа да се ожени.
Инспектор Колуел замълча малко. Сетне заговори бавно, като не сваляше очи от учения:
— Слушайте, мистър Крумов! Държа толкова на този разговор с вас, понеже сте човекът, който последен е видял доктор Суфло жив.
Георг Крумов се сепна:
— Какво искате да кажете?
— Нещо неприятно! — сви устни инспекторът. — Веднага след вашето излизане той се е самоотровил с цианкалий.
— Не! — задъха се Крумов. — Това не може да бъде!
— Уви, така е! Той издъхна в ръцете ми. Тъкмо го бях арестувал.
Това вече надхвърляше всяка граница.
— Арестували сте го! Него? Защо?
Инспекторът почука с пръсти по бюрото:
— За какво биват арестувани хората? За престъпления.
— Престъпления!… Този изискан, благороден човек. Този… истински джентълмен.
— Уви, мистър! Понякога сред джентълмените има повече престъпници, отколкото сред дрипльовците под мостовете.
Георг все не можеше да приеме това:
— Но в какво го обвинявате? Един преуспяващ бизнесмен…
Колуел продължи да барабани с пръсти:
— Наследената от чичото мина е била само прикритие. Да отклони вниманието от истинския му бизнес. Престъпният му бизнес!
Георг наистина беше объркан съвсем:
— И все пак… Не мога да повярвам…
— Че и ние отначало не вярвахме. Но доказателствата се оказаха необорими. И трябваше да го арестувам. Но той ме превари. Отрови се.
— Че толкова сериозни ли са били престъпленията му?
— Може би, повече от това, за което сме уведомени.
Въпреки всичко, което бе чул, ученият все не можеше да го повярва:
— Но в какво впрочем го обвинявате? Него?
Гласът на инспектора доби нова метална нотка:
— Имайте предвид, че всеки, който е бил във връзка с покойника, е под подозрение. Затова ще ви съобщя някои факти, за да сте наясно в каква каша сте забъркан.
— Слушам!
— Малко късно се сетихме да го проучим по-основно. Той идва от Хаити. А сведенията оттам са двусмислени. Дори се споменава за някаква връзка с наркотрафика.
— И таз добра!
— Но изглежда, бързо се е отказал от това. Прекалено много внимание се отделя от световната общественост (и полицията!) на този бизнес. Понеже е достатъчно съобразителен, е прехвърлил усилията си в други области, които не са обект на особено любопитство. В дейности — на средата между почтените действия и престъплението.