Тогава за първи път се сети за хаитянина.
Беше „виду“ — магьосник, владеещ и бялата, и черната магия.
Най-голямата му сила беше тази, която бе предал на Жан Суфло. Наричат я „зомби“ — тайната на мнимия мъртвец.
И племенникът реши да я приложи над чичо си, да го избави от непосилната болка.
Вместо обикновения чай му даде да изпие една чаша от питието на „виду“.
И само след час чичо му беше мъртъв. Истинска клинична смърт.
За да заблуди напълно познатите и полицията, Жан Суфло беше оставил до леглото му кутийка с цианкалий. След първия му опит за самоубийство всички приеха, че нещастникът бе направил и втори.
Погребаха го.
На третия ден наследникът му нае двама нехранимайковци и срещу богато за тях заплащане изкопа ковчега. В къщи приложи съживителните процедури. И наистина го съживи.
Но в особено състояние. Жив, но забравил цялото си минало.
Забравил всичко, забравил най-важното — мъката си.
Доктор Суфло му купи разкошна вила на съседния остров, където не го познаваха, и го остави да живее там. В лукс, безгрижен. С прекрасен плувен басейн, с прислуга, с възможности за приятни спортни забавления.
Забрава — това е то щастието!
Заплати за полученото наследство с това, че му осигури забравата.
Направи го „зомби“ — жив мъртвец. Но щастлив.
Истинските „виду“ злоупотребяват с умението си. Те продават „живите мъртъвци“ като безволеви роби на плантации и мини.
А Жан Суфло беше превърнал един отчаян нещастник в безгрижен полумъртвец. Безгрижен като дете.
И другите, които „зомбифицира“, както казваха, трябваше да му благодарят. Алфонсо например спаси от електрическия стол, корееца — от отмъщението на измамен съпруг, италианеца — от вражеската мафия.
Винаги беше правил само добро, по-право, искаше да прави добро.
А с какво му отговори обществото?
С черната си неблагодарност.
С преследване, със заплахи от затвор, от смъртно наказание.
И той почна да го ненавижда.
В сърцето му се загнездваше змийчето на омразата.
И жаждата за мъст.
Беше мечтал да стане благодетел на човечеството, сега ламтеше за друго — отмъстител.
И щеше да го стори!
Трябваше да го стори!
Онзи наивен учен, който не можеше да допусне до какво оръжие се е добрал, щеше да му го даде направо в ръцете.
Суфло бе харчил парите си, за да постигне благополучие за хората. При неуспеха на Георг Крумов неговото откритие щеше да послужи за унищожението им.
Нямаше защо повече да се бави.
Тялото му беше останало напълно без сили, направо дрипа. Но нали разумът му бе на мястото си? Този разум щеше да докаже, че струва повече от най-силното тяло.
Сгреши. Всеки допуска грешка.
Неговата се оказа фатална. Уж беше проверил всичко, бе предвидил и най-дребната подробност, бе го моделирал на компютъра си от началото до края.
Уж беше проучил основно състава и пропорциите.
Особено главната съставка — тетродотоксинът, отровата, която предизвиква честите смъртни случаи в Япония след употребата на рибата фугу.
Тетродотоксинът предизвиква пълна парализа, която придава мъртвешки вид на жертвата. Тази парализа след време изчезва. Ала за беда не такъв се оказа случаят с доктор Жан Суфло. Неговата парализа остана, не пълна, за щастие, но все пак достатъчна да го прикове на легло и да го лиши от дар-слово.
Но нали го спаси от съда? И от онова, което щеше да последва.
Когато полицаите нахлуха във вилата му, той вече бе изпил „питието виду“. А на масичката, за да ги заблуди, беше оставил капсулката с цианкалия, без да се е докосвал до кристалчетата й.
И успя.
А тайнственият Дик О’Нийл, на когото по телефона бе наредил да „подготви подходящо погребение“, беше Алфонсо, зомбифицираният му най-послушен, а се надяваше и най-верен помощник.
В изпълнение на това нареждане, Алфонсо го бе извадил от гроба след три дни и по дадените му преди това указания го бе възвърнал към истинския живот.
Всъщност полуистински.
Веднага го бе пренесъл със самолет отсреща, на континента. Бе му наел една усамотена вила, то се знае, на чуждо име. И го бе снабдил с всичко необходимо за живота на един инвалид.
Доктор Жан Суфло за местното общество и за властите вече представляваше оттеглил се от деловия свят нещастник, жертва на мозъчен инсулт вследствие на преумора.
Наистина предвидлив се оказа той. Защото цялото си имущество освен наследството от чичото беше прехвърлил на сегашното си име. Притежаваше всички необходими документи както за собственост, така и за самоличност, притежаваше и шифъра на банковата сметка.