— Споразумение между Георг Крумов и доктор Жан Суфло. Който сега е известен под друго име. Но това няма значение.
Крумов заговори по-уверено:
— Знам, че не сте той. Но който и да сте, какво всъщност искате от мен? И с какво право?
— Затова, че сте ми задължен. И още затова, че ще ви възнаградя добре. Което ви е известно от досегашните ни отношения. — И добави друго: — Дори да не съм доктор Суфло, аз съм този, който продължава неговото дело. С всичките му права и задължения.
Крумов се сопна:
— В престъпленията ли?
— Ако наричате така моя бизнес…
— Ако е за вашия така наречен бизнес — заявявам го направо: отказвам всякакво сътрудничество!
— Трябва да чуете, а след това да вземете решението си!
— Нищо не искам да слушам! Дали сте Суфло, или друг като него, който и да сте, отказвам. Не участвувам в престъпления.
— А кое според вас е престъпление?
— Как кое? Всичко, което ми изброи инспектор Колуел.
— Например?
— Например наркобизнесът.
Металният глас не можеше да издаде предизвиканото огорчение, но смисълът му трябваше да бъде почувстван от събеседника:
— Знаете ли какво точно съм правил? Не, разбира се. Изкупувах листата от коката. Вие наричате това престъпление. А известно ли ви е какво се постига с това престъпление? Хиляди хора там горе, в Андите, където нищо друго не може да вирее освен коката, ме считат благодетел. Готови са живота си да жертват за мен. Защото аз им давах възможност да живеят. Единствената. Там нищо друго не вирее. Престанем ли да изкупуваме коката, те трябва или да измрат от глад, или да се изселят в градовете. И там да напълнят въшливите хавели.
— А наркоманите? — засече го Крумов.
— Наркоманите ли? Ако не им доставим нужните дози, ще полудеят или ще се самоубият. На производителите осигуряваме хляб, на консуматорите — блаженство.
— Убийствено блаженство!
— По-добре кратък живот, но щастлив, отколкото дълъг, но злочест.
Крумов явно не остана доволен от това обяснение. Затова опита да го засече:
— Ами търговията с жени от Азия?
— То не е търговия, то е все едно бюро за женитби. Сватосвам ги с европейци, които им осигуряват охолен живот.
— Всички ли?
— Не всички. Но и онези, които остават на улицата, са все пак по-добре, отколкото в родината си. Където са обречени на гладна смърт. Или пак на проституция, но по-ниско платена.
— Циничен сте, доктор Суфло! — Но се поправи: — Вие, който се представяте за него. А какво ще кажете за търговията с органи за присаждане?
— Аз не търгувам, аз посреднича. Има богаташ, който се нуждае от бъбрек за трансплантиране. А някъде на другия края на света — бедняк, който ще умре от глад, макар и с два бъбрека. И той с радост продава единия, за да заживее човешки с другия.
— А доставката на роби за плантациите в Южна Америка, пък и другаде, в изумрудените мини, в каменоломните, в дърводобива?
— Същото, Крумов! Аз само коригирам недостатъците на трудовата борса. В едни страни — мизерстваща безработица, а в други — недостиг на работна ръка. Аз пренасям тази работна ръка където е нужна.
— Срещу богата комисионна, нали?
— Разбира се! Никой не дава нищо даром. Важното е, че са ми благодарни и едните, и другите.
— А контрабандата с археологични находки?
— Същото, драги Крумов! Съвсем същото! Правя добро на хората. А такива като вас ме оклеветяват по най-нечестен начин. Знаете ли кои са доставчиците ми? В Египет изсъхналите от глад фелахи претърсват гробниците, за които никой не се сеща, за да припечелят някоя лира. В Перу, Боливия, Чили — още по-бедни индианци. Защо да не се възползват и те от благата на своите далечни прадеди?
Крумов не можеше да намери други думи. Бе смаян от порочната диалектика на събеседника си:
— Повтарям, вие сте циник!
— Аз съм благодетел, драги Крумов! Навред посрещат моите хора с обич и благодарност. Не слушайте полицаите! Те си създават престъпления, за да си осигурят работа с разкриването им.
— Това вече надхвърля всяка граница!
— Не, това е естествената логика на нещата. Щом съществуват — значи има нужда от тяхното съществуване. — И промени темата: — По тези въпроси може да дискутираме и друг път. Сега…
— Какво сега?
— Сега — моето предложение!
— Какво? Пак ли престъпление, което е благодеяние?
Суфло помълча малко и след това решително изтрака върху клавиатурата предложението си:
— Преустановете по-нататъшните проучвания!
— Защо?
— Излишни са. И ми предайте както рекомбинантния вируид, така и цялата документация за получаването му!
Сега пък Крумов замълча. Но отново отсече решително:
— Не мога! То не бива да попадне в други ръце!