— Защото е единствената, може би, която снабдява с азотни съединения небобови растения.
— Точно така! Допусках, че ще има най-добра съвместимост между нейния азотфиксиращ ген и генома-реципиент.
Жан Суфло се поразсея. Знаеше каква е методиката, по която работи Георг Крумов. С помощта на подходящ фермент рестриктазът изрязва нужния му ген от молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина на бактерията. По трансдуктивните методи пренася този ген в генома на специално подбрания вируид, предизвикващ мозайка по много растителни видове. След което с обикновено нараняване заразява избраното експериментално растение. По-нататък вируидът сам довършва започнатото дело. Той прониква в клетъчното му ядро и прехвърля в него нужния ген, който пък веднага се залавя с предишната си задача — да усвоява атмосферния азот.
Естествено, това не може да се постигне начаса. Има неуспехи, грешки, неточности.
Животът не е само сполуки.
Неволно в ума му мина едно ненавременно сравнение. Колко различни бяха двамата с Георг Крумов. Единият — изключително самоуверен, другият — болезнено колеблив. А животът и на двамата като че ли беше преминал по сходни релси. И единият, и другият — отначало с несполуки. И то не малко години. И двамата вече надхвърляха четиридесетте. Не им бе провървяло и с жените. Жан Суфло бе сменил три съпруги, но и трите го изоставиха. А Георг Крумов, както казваше, „от блъскането на живота не бе намерил време да се ожени“. Успехът на Жан Суфло дойде с полученото от неговия чичо наследство, което му даде възможност да разгърне всичките си заложби. А за Георг Крумов този момент още не бе дошъл. Но щеше да дойде. Суфло не се съмняваше в способностите му.
Сепна го отчаяният глас на госта:
— И ето, провал! Пълен провал!
— Чак пък толкова! — реши да каже нещо Суфло.
Георг Крумов се бе задъхал от вълнение:
— Какво повече! Да замисляш едно, да се получи друго. Искаш да ускориш еволюцията, дори да създадеш нещо, което на нея надали би й хрумнало, да вдъхнеш на цялата флора способността да се самоизхранва, без да разчита на разни там микроорганизми и изкуствени торове. А то? Наистина, опитните растения след заразяването с вируида показаха категорично, че са в състояние да си произвеждат нужните белтъци и другите органични съединения… — Той сякаш заекна: — Но… Но…
— Какво, кажете! — поощри го Суфло.
Крумов почти изплака:
— Но само след ден изгубиха зеления си цвят, пожълтяха, престанаха да растат и след още няколко дни повяхнаха. Загинаха… Вместо благодетел се оказах техен убиец… Убиец…
Той преглътна:
— Нещо с хлорофила… Какво ли… Необясним разпад…
— Може би, грешка в апаратурата?
— Изключено! Проверих многократно. Експериментът е безупречен, само че резултатът е отрицателен.
Доктор Суфло опита да се пошегува, макар да съзнаваше, че сега на госта му съвсем не е до шеги:
— Отрицателният резултат е също така резултат.
— Съществува такова правило — въздъхна Крумов. — Но за мен това съвсем не е нито утешение, нито оправдание.
И вдигна поглед:
— Съзнавам вината си пред вас. Гласувахте ми такова доверие, създадохте ми такива условия за работа, хвърлихте толкова пари на вятъра. Пък аз… Аз се оказах наистина бездарен маниак, какъвто искаха да ме изкарат предишните ми колеги…
И опита да се надигне:
— Моля да прекратим договора ни! Ще платя, доколкото мога, разбира се, с помощта на баща ми и на брат ми, полагащото се обезщетение.
Суфло също стана и положи ръка на рамото му:
— Никакво разваляне на договор! Той остава в сила. Вие ще продължите проучванията си! — И натърти: — Ще успеете! Аз вярвам във вас!
— Но…
— Без „но“! Починете си няколко дни! Да речем, на плажа. После — с нови сили на работа!
В гласа му не личеше никакво съмнение:
— Повтарям, вярвам напълно в успеха ви!
Изпрати го до изходната врата и там още веднъж го потупа по якия гръб:
— Горе главата!
После се прибра замислен в кабинета.
Работата наистина изглеждаше сериозна.
Природата не обича да й се бъркат в работата. Пожълтяване… Разпад на хлорофила… Какво ли означаваше това? Разпад на хлорофила… Дали не би могло… Всъщност какво ли?
Вътрешният телефон иззвъня настойчиво.
Суфло вдигна слушалката.
И чу гласа на портиера:
— Полиция!… Иска да влезе при вас…
— Не приемам! — отсече Суфло.
— Инспекторът настоява… Имал заповед за арестуването ви.
Доктор Суфло отсече решително:
— Нямам работа с полицията! Да се свърже с адвоката ми!