Той вдигна пистолета и с едно натискане изпразни пълнителя му.
Не беше добър стрелец. Този път за щастие улучи. Точно между очите.
Страшното влечуго само трепна и бавно потъна.
Намури допляска до брега. Изпълзя по колене върху тинята. И се просна изнемощял от преживяното върху тинестите плочи. Задъхан.
Георг приклекна до него.
— Ранен ли си?
— Не! — отвърна папуасът. — Само уплашен.
И се извъртя, та седна.
— Ей! — той изтръска мократа си глава. — Страшно! Много страшно!
Георг го гледаше въпросително:
— Какво търсиш във водата? Нали знаеш, че има крокодили?
— Знам! — въздъхна Намури. — Те ме накараха.
И посочи с очи към отсрещния бряг. Но там вече нямаше никой. Уплашени от шума и от вероятното наказание, което щеше да последва заради постъпката им, всички бяха побегнали обратно към селото си.
Намури дообясни:
— Тъй каза пури-пури. Намури да мине през брода! Ако не е виновен, ще мине.
Крумов подразбра нещо. Слушал бе и той за тукашните нрави. Не току-така от толкова време живееше на острова.
Седна до него.
И когато помисли, че папуасът вече си е отдъхнал, постави въпроса, който интересуваше него.
— Можеш ли да ме заведеш надолу по реката?
— Къде?
— До брега! Където и да е!
— Мога! Ама трябва лодка.
Георг се усмихна тъжно:
— С лодка и сам мога.
В този миг се чу воят на преминал отгоре вертолет.
Крумов скочи, размаха ръце.
Напразно. Машината отмина, без да го забележи.
Решението само се роди в главата му.
Обратно! При разбития самолет. Него търсят онези отгоре.
Затова трябваше да се върне там! И то веднага! Преди спасителите.
Той се обърна към Намури:
— Ти какво ще правиш? Ще отидеш ли при своите?
— Те не са мои. Те са чуждо племе.
Георг разбра. Затова са го натирили сред крокодилите.
И рече:
— Тръгвай с мен! Сега аз ще те водя.
И наистина го поведе по пресните си следи. По-трудното се оказа, когато излязоха от покрайнината и поеха към вътрешността, между извиващите се, сякаш все еднакви, дървесни стволове.
Този път Георг се оправяше по отделните пропуквания на последните патрони в гаснещото пожарище.
Най-сетне го доближиха. Машината представляваше купчина смачкано обгорено желязо. Изгорял бе и евкалиптът, който бе понесъл удара при падането. За щастие съседите му стояха незасегнати. Влагата се бе оказала достатъчна да загаси огъня.
Хеликоптерът мина още веднъж над главите им.
Крумов дори не се опита да даде някакъв знак. От воя на витлата никой нямаше да чуе вика му. А през гъстия листен слой над главите им нищо не се виждаше.
Логиката му подсказваше, че полицаите, а беше почти сигурен, че са те, няма да си отидат, докато не разберат докрай какво е станало с бандитите и жертвата им.
Седна на петдесетина крачки от развалините. За всеки случай по-далеч, по-далеч от някой случайно закъснял с избухването си патрон. Накара и Намури да седне до него. И да чака.
Хеликоптерът пак премина. И пак се върна нататък, откъдето бе дошъл.
Скоро се дочу човешка глъчка.
Идваха.
За всеки случай Георг придърпа папуаса зад близкото дърво. И надзърна оттам.
Смяташе, че е полицията. Но отде да знаеш…
Видя ги, като преминаваха през гигантската колонада. Озъртащи се на всички посоки, стиснали автоматите в ръце.
Бояха се и те. Навярно очакваха засада от бандитите.
Тогава Георг позна водача им — самият инспектор Колуел.
Не се стърпя. Изтича нататък. Посрещна ги.
— Насам! Насам!
Нямаха време да се поздравят, да се здрависат.
Инспекторът тозчас постави въпроса си:
— А онези?
— Навярно са загинали.
Но полицаят не си бе свършил работата.
— Длъжен съм да проверя! Да съм сигурен!
Огледът не трая дълго. Всичко беше ясно.
Откриха само три трупа, тъй обезобразени, че не можеше да се познае чии са.
— Колко бяха? — запита Колуел.
Крумов отвърна:
— Пилотът! И тримата бандити.
— Тогава къде е четвъртият? И кой ли е той?
Ученият се сети.
— Може да е Алфонсо. Той излетя от люка преди мен!
— Алфонсо! — замисли се инспекторът. — Отде го знам? Ще трябва, като се върнем, да преровя архивите!
Обикаляха дълго, въртяха се наоколо, дано открият трупа му, взираха се дори нагоре, към високите дървесни корони.
Не го намериха.
— Навярно съвсем се е овъглил — допусна полицаят. — И вдигна рамене: — Можем да се прибираме!
Тогава се сети:
— А откритието ви? А документацията?
Георг Крумов въздъхна покрусен:
— Отмъкнаха ги! Мен натикаха в хеликоптера, а вируида и книжата отнесоха някъде с другия автомобил.
Инспекторът го изгледа с окръглени очи: