Наистина, зелено кичурче!
Искрица живот сред мъртвилото!
Всъщност не истинско мъртвило. От гниещата шума, облепена с разноцветни плесени, се подаваха безброй гъби, с най-различни форми и оцветявания.
Толкова много гъби!
И бръмнали насекоми. Дървояди и хищници.
За едните дървесината, мъртвата дървесина в такива неизчерпаеми количества, беше създала рай на земята. А другите бързаха да се възползват от техния неограничен прираст.
И термити! Беше настъпил и техният рай.
Пробягна гущерче, подскочи жаба, заситни ехидна, шмугна се в дупката си торбеста мишка. Насекомоядите още не възнамеряваха да напуснат родината си. Животът, преобразен, продължаваше.
Но докога ли?
То се знае, докато цялата органична материя изгние. И тези, които се хранят с нея, загинат. А след тях — и другите, които пък се хранят с тях.
Но не само те. Ето, насреща им вирна глава някаква змия.
— Не е отровна! — предупреди Намури.
Ясно. Имаше и змии. Защото и за тях все още се срещаше достатъчно плячка.
Вниманието съвсем не беше излишно.
Въпреки всичко, по-важното изглеждаше сега зеленото петно на няколко крачки от тях. Заради него и двамата сякаш не забелязаха змията, само я заобиколиха и се спуснаха към папратта.
Георг Крумов направо почна да я гали с леки докосвания на пръстите като нежно цвете. Като най-скъпа орхидея.
А то — една обикновена папратова туфичка.
Но за него — по-ценна от всички богатства на света!
Как бе оцеляла в заобикалящата я смърт?
Какви свойства притежаваше?
Или ги беше придобила?
Способност да противостои на сатанинския вируид!
Намури стоеше отстрани, в обичайната безстрастна поза, присъща на племето му. Сякаш не го засягаше. А Крумов се въртеше около намереното растение, оглеждаше го, опипваше го, сякаш търсеше по някакви външни признаци да разгадае тайната му дарба.
Накрая се опомни.
— Донеси сандъка и лопатата! — помоли той другаря си.
Не отиде. Предпочете да остане при находката си.
Сякаш да не му избяга.
После всичко стана лесно и бързо.
Изрязаха почвата с корените на папратта и я прехвърлиха в сандъка. Ведно с пилота го пренесоха до машината, настаниха го на най-безопасното място.
И отлетяха обратно.
ПРОБЛЯСЪКЪТ
В изпълнение на изричната заповед от доктор Жан Суфло, Алфонсо беше проследил Георг Крумов и Намури до летището, след което с принадлежащия на организацията хеликоптер се бе спуснал подире им.
То се знае, извънредно предпазливо. Онези не биваше и да допуснат, че са преследвани.
Такава гонитба предизвикваше в него неприятни спомени. За онова, което се бе случило преди няколко години, когато, бягайки с отвлечения учен, витлото на хеликоптера им беше улучено от полицаите. Той бе излетял пръв извън люка, преди Крумов и преди машината да се блъсне в дървото.
И Алфонсо като пленника си се бе оплел в клоните, само че бе предпочел да не мърда оттам по-дълго време, защото очакваше, че полицаите ще дойдат да проверят какво е станало. Каквото и направиха.
Оттам, отгоре, свит в гъстата шума, той бе останал неоткрит, докато в същото време бе видял всичко. Спасението на Крумов и папуаса, огледа на катастрофата и отлитането на самолета им.
Чак тогава, след като главната опасност бе преминала, усети болките от счупеното си ребро и навехнатия крак. Сам си знаеше с какви мъки, с колко болки, почти готов да изгуби съзнание, бе успял, дето се казва, с една ръка и един крак, да се свлече на земята.
И там с един клон, като с патерица, да се добере до реката, където изчака два дни, докато мина лодката на един мисионер, та го върна обратно в града.
Този път това не биваше да се повтори. Затова през цялото време подсещаше пилота да лети ниско, в бръснещ полет, докосвайки върхарите, та онези пред тях да не забележат нищо.
И бяха успели.
Незабелязани, бяха видели как апаратът на Крумов се спусна върху обгорената поляна, как тримата се побавиха малко, след което веднага излетяха обратно.
С изключителна бързина!
Какво всъщност бяха видели? Какво ги бе накарало толкова скоро да се върнат?
Поколеба се за миг. Сетне реши. Те нямаше къде другаде да ходят, щяха да се приберат в летището. А там ги чакаше неговият помощник. Нямаше да ги изпусне.
А в това време Алфонсо трябваше да провери какво бяха видели долу на поляната.
Той даде знак на пилота, който плавно приземи апарата.
Бандитът скочи още преди колесарят да е докоснал земята и притича към купчината току-що изкопана пръст.
Не беше нужна особена прозорливост, за да разбере, че от това място беше изкопано някакво растение.