Смятаха, че людоедството вече е изкоренено.
Но дали навсякъде? И напълно?
Намури често бе слушал, че понякога някъде нарушават тази забрана. Магьосниците са затова, да подсещат простосмъртните за предишните им обичаи. А предишните обичаи изискваха човешка жертва за избавяне от всяка надвиснала над рода заплаха.
Духовете на прадедите понякога се пресищат от свинските жертвоприношения, прияжда им се човешко месо. Това, на което са свикнали в предишния си живот.
Дали и него не бяха предназначили да засити глада на нечии прадеди през червата на потомците им?
Групата достигна реката, по чийто бряг бяха привързани към кокилестите корени на панданусите две лодки еднодръвки. И двете с изрязани от дърво на носовете им озъбени крокодилски муцуни. Да всяват страх у враговете.
После носачите му го метнаха в едната лодка. Всички заеха местата си, грабнаха веслата. И загребаха припряно срещу течението. Личеше си, че бързат да избягат надалеч, ако някой реши да ги преследва.
Намури лежеше безпомощен между краката им и разглеждаше похитителите си. Всъщност какво имаше да ги разглежда? Папуаси, като всички други планинци. Само с различни шарки от глина и сажди по лицата и телата, с различни пръчки и пера в носовете, в ушите и в косите. Почти голи, както впрочем допреди две години беше и Намури, само с по една набедрена превръзка от разнищена кора. С опрени до телата лъкове и стрели.
Явно и оръжията, и шарките издаваха, че са тръгнали на боен поход.
А това съвсем не беше утешително. След бой се носи човешко месо за пиршество по случай победата. Плаваха почти до брега, под гигантската застрашителна стряха на нависналите над водата листни корони, понякога засядайки, заплитайки се в кокилестите корени на панданусите и в щръкналите като шипове над повърхността дихателни корени на мангрите.
При наближаването им се разхвърчаваха подплашени водни птици и доскоро висящите с главите надолу огромни летящи кучета. Скрити в шумата, изпърхваха гълъби, разкрещяваха се папагали. Във водата се хлъзваха иначе незабележими, подобни на омоталите всички клони и стъбла лиани, водни змии. Зацамбуркваха, все едно запокитени с шепи камъни, разноцветни жаби.
А похитителите не им обръщаха внимание. Гребяха със същата настойчивост, сякаш не усещаха умора.
И все покрай брега, и все по най-зашумените речни меандри, и по невидимите както откъм реката, така и от въздуха, заблатени ръкави.
Намури знаеше защо. Бояха се да не ги догонят с хеликоптер. Това поне бяха научили — че белите не прощават за нарушените им закони.
Освен това лодките и моторниците предпочитаха да се движат по-навътре в реката, за да се предпазят от някоя неочаквана плитчина, откъдето биха се измъкнали трудно.
А в тези лодки и моторници можеше да има и бели полицаи или пък други папуаси, които също не биха отминали с безразличие натъкмените с бойна украса свои сънародници.
Неусетно взе да се смрачава.
Ярката зеленина на гората помътня. Речната повърхност взе да почервенява, отразила огъня на настъпващия заник.
Скоро след това, както става по тези места, мракът затисна света.
Но гребците не спряха. Само се насочиха към талвега, и те поради същата причина — да не заседнат някъде или да се нанижат върху някой потънал дънер.
При това реката вече беше опустяла. Всички предпочитат да не рискуват излишно с такова трудно нощно плаване.
Редовната дъждовна буря ги пресрещна с малко закъснение. Пороят се изля от черното небе, сякаш някой горе, от облаците, плисна към земята гигантско ведро.
Това не смути лодкарите. Шибани като с камшици от плющящите струи, те продължиха със същото усърдие да размахват веслата. И само от време на време някой посягаше с черпак от кокосова черупка да изгребе събиращата се вода, където, залят от нея, без да му обръщат внимание, лежеше Намури.
И като че ли по-добре. Водата разхлаждаше претопленото от дневната жар тяло и врящия от зловещи въпроси и прикриван под каменния израз на лицето ужас.
Но кашлицата му се усили. И трябваше да го подпрат седнал, та да не се задави.
Както връхлетя, дъждът тъй бързо отмина. Небето се изчисти. Като залепени по него светулки поникнаха звездите. Подаде се луната и просна върху набръчканата водна повърхност сребристата си мрежа. Прикрили се за малко от дъжда, москитите отново налетяха. Ала сега вече не само върху Намури, ами и върху враговете му (нямаше съмнение, че са такива), чиято глинена защита бе успяла да се измие.
Те вече си приказваха, но пленникът не разбираше езика им. Почти всяко папуаско племе има свой различен език. Толкова отчуждени бяха едни от други вследствие на непрекъснатите вековни вражди и отмъщения за отмъщения, засилвали се непрекъснато до идването на белите, които опитваха да ги ограничат, но за съжаление не винаги успешно.