Генералът се престори на изненадан.
— Нищо не искам от вас, господин сенатор. Е, ще ми се да сте по-внимателен, но в крайна сметка вие си решавате.
Маккуин се усмихна още по-широко.
— О, нима? И не искате нищо в замяна, така ли?
Ремар сви рамене.
— Не, но даже да исках, вече щях да съм го получил заради вашата безкористна подкрепа за разузнавателната общност. Така че, ако не друго, това е израз на благодарност, а не замяна.
За миг се възцари тишина. Маккуин изглеждаше смутен. Нима наистина можеше да е толкова просто — негови приятели му връщаха дълг, като го предпазваха от скандал?!
— Добре тогава — предпазливо рече сенаторът. — Просто ме дръжте в течение на работата си с онзи китайски сървър, става ли?
Ремар вдигна куфарчето си от пода.
— Разбира се. Полагаме всички усилия и аз съм умерен оптимист, че ще се справим.
Маккуин кимна, сякаш се опасяваше да отговори.
Генералът се изправи и сложи куфарчето си на бюрото.
— Е, днес ви отнех достатъчно време, господин сенатор. Моля ви, внимавайте с телефоните — ние омаловажаваме значението им пред обществеността, обаче метаданните действително разкриват много. Както се казва: „Ние убиваме хора въз основа на метаданни“.
Маккуин отново кимна.
— Да, разбирам.
— А, и още нещо. Знаете ли за онзи журналист, дето са го отвлекли в Сирия?
— Хамилтън ли? Разбира се.
— Да, Хамилтън. Има доста голяма вероятност да го измъкнем. Обаче ще трябва да се направи тихичко и ще изисква малко търпение. Естествено, президентът иска да прати Делта или други бойни части и да извлече политически дивиденти от спасителната операция.
Маккуин килна глава.
— Президентът иска да прати военни, така ли?
— За съжаление, да. Според него това е гарантирана политическа победа — Хамилтън или ще бъде спасен, или ще го убият, докато момчетата от Специални операции очистват една сюрия джихадисти и президентът се перчи, че за нищо на света нямало да преговаря с терористи. Ние веднага му казахме, че спасяването на Хамилтън трябва да се подготви без много шум и че това няма да му донесе особена политическа изгода. Можете да си представите как се прие мнението ни.
— Представям си, да.
— Както и да е. Знам, че както и всички други отговорни държавници, свързани с разузнавателната общност, вие искате същото като нас — да спасим този младеж и да го върнем тук жив и здрав. Е, излишно е да подчертавам, че сте всепризнат авторитет по въпросите на националната сигурност. Хората ви слушат. Слуша ви даже президентът, макар и неохотно. Затова, когато ви поканят в телевизията да говорите за Хамилтън, би било чудесно да изтъкнете ползата от търпението и сдържаността и вредата от безразсъдните циркаджийски акции, които по-скоро ще погубят момчето, отколкото да го спасят. Да разчитаме ли на вас за това, господин сенатор?
Маккуин скочи на крака и само дето не отдаде чест.
— Знаете, че можете да разчитате, господин генерал! Радвам се, че се обръщате към мене, и с удоволствие ще помогна.
Ремар не за пръв път се удивляваше, че някои хора просто отказват да разпознаят изнудването и с готовност го приемат за нещо друго — в този случай за сътрудничество от обществена важност. И понякога му се струваше, че колкото по-високопоставен е човекът, толкова повече е склонен да се самозаблуждава.
Ръкува се със сенатора и си тръгна. Когато излезе в коридора, избърса дланта си в панталона. Навремето щеше да е ужасен от онова, което току-що беше извършил, знаеше го. Опита се да си спомни кога е било това, ала не успя.
Нямаше значение. Важното беше, че си бяха осигурили известно време.
И че бяха купили още един сенатор.
11.
Андърс седеше заедно с другите членове на Съвета за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. Цареше клаустрофобична атмосфера и малкото помещение с нисък таван, запълнено от дървената маса за дванайсет души, усилваше това усещане. Почти липсваха общи разговори и присъстващите излъчваха същото дружелюбие, каквото можеше да се очаква от среща на взаимно подозиращи се военни диктатори или от скорпиони, натикани в бутилка. Всички в залата гледаха на останалите като на врагове или в най-добрия случай като на потенциални временни съюзници. Всеки смяташе, че е по-подходящ за президент от човека, който председателстваше заседанието. И неколцина от тях дори можеше да са прави.
Упражнявайки прерогативите си и по стар навик, президентът се появи с половин час закъснение.