„А баща ти?“
Легендата предполагаше, че баща му е умрял, когато Манъс е бил бебе. Той вдигна ръце да й го каже, но дланите му изобразиха съвсем други думи.
„Баща ми беше лош човек“.
„Какво искаш да кажеш?“
Не знаеше защо й отговори така. Отпи от чашата си.
„Това е дълга история“.
„Не бързаме за никъде“.
Странно, искаше му се да й разкаже много неща. Усещаше, че ще го разбере. Само че трябваше да я накара тя да разказва.
„С какво се занимаваш в АНС? — попита Манъс. — Можеш ли да говориш за това, или всичко е секретно?“
„Всъщност е доста секретно. Обаче не е чак толкова интересно“.
„Харесва ли ти?“
Жената надигна чашата си.
„В работата си се сблъсквам с технически предизвикателства. Завършила съм компютърни науки и няма много други места, където бих могла да приложа знанията си. Та затова съм там. Обаче това не са особено практични умения, нали разбираш? Тъй де, ще ми се да можех сама да сглобя легло за Даш“.
Манъс усети, че тя отдалечава разговора от себе си, но въпреки това продължи да я разпитва:
„Значи си доволна от работата си?“
Тя го погледна в очите — толкова втренчено, че Манъс не издържа и се извърна, — изправи се и излезе от кухнята. Той се зачуди дали не е объркал нещо и се опита да открие грешката си. След малко обаче жената се върна и му се усмихна.
„Спи като бебе. Здравата си го изтощил“.
Манъс изпита облекчение — беше отишла да нагледа момчето.
„Не исках“.
„Не, това е полезно за него. Доволна съм, че го научи на някои неща. Баща му не го биваше много с инструментите“.
„Защо говориш в минало време?“
„Разведени сме. Не се срещаме често с него“.
Умълчаха се. Манъс отпи глътка вино. Харесваше му. Чувстваше се малко замаян.
Усети, че жената го наблюдава, и вдигна поглед.
„Не си женен, нали?“
Бузите й бяха леко поруменели и Манъс разбра, че виното е хванало и нея. Тази мисъл неочаквано накара сърцето му да се разтупти.
„Искаш да кажеш, че работиш в АНС, а не можеш да провериш дали съм женен?!“
Жената се засмя.
„Може пък просто да искам потвърждение“.
„Защо?“
„Не съм сигурна. Женен ли си?“
„Не“.
„Разведен?“
„Не. Не съм се женил“.
„Защо?“
Той допи виното си и впери поглед в празната чаша.
„Не знам. Не съм срещнал подходящия човек“.
Жената пак се засмя.
„И аз не съм. Но въпреки това се ожених“.
Манъс се поколеба.
„Харесва ми как се държиш с момчето. Виждам, че си добра майка“.
„По какво съдиш?“
„По изражението ти, когато го гледаш“.
Отново се възцари тишина. Манъс съзнаваше, че не се справя добре с поставената му от Директора задача. И нещо повече — че това изобщо не го интересува.
Когато най-после я погледна, жената беше изпразнила чашата си и се взираше в него с прямота, от която в кръвта му пак се изсипа адреналин.
„Смущавам ли те?“ — попита тя.
„Моля? — Сърцето му заби още по-бързо. — Не“.
„Защото все се извръщаш от мен“.
Изчервен, Манъс сведе очи, после се овладя и отново ги вдигна.
„Иска ли ти се да ме гледаш?“
Струваше му се, че се задушава. Губеше игра, която дори не беше разбирал, че играе. Преглътна мъчително и се опита да се съсредоточи.
„Иска ли ти се?“ — повтори с жестове жената.
Манъс задъхано кимна.
„Какво точно?“
Той погледна най-горното копче на ризата й и пак се вторачи в очите й.
Тя докосна мястото.
„Тук ли?“
Сърцето му щеше да изскочи от гърдите, светът около него шеметно се въртеше. Манъс кимна пак.
Без да откъсва поглед от него, тя разкопча копчето и разтвори ризата, разкривайки бял дантелен сутиен, обтегнат върху влудяващо гладката заобленост на гърдите й.
Манъс не вярваше на очите си. Изпитваше усещане за нереалност, сякаш всичко това се случваше с някой друг.
Тя се пресегна през масата и нежно го хвана за ръка. Докосването на пръстите й му подейства почти като електрически ток. Не можеше да намери думи. Не можеше да разсъждава. Знаеше само, че иска… не, че непреодолимо се нуждае да я гали.
Жената се изправи и Манъс се остави да го заведе в мокрото помещение до входната врата, където бяха пералнята и сушилнята. Тя завъртя реостата на лампата, така че да свети едва-едва, опря длани върху гърдите му и го притисна към вратата. Сърцето му биеше бясно.
Манъс стоеше неподвижно, свил юмруци и изпънал ръце отстрани на тялото си, изпълнен с желание, с копнеж, но и уплашен, неуверен какво да прави. Жената погледна надолу и по лекия натиск на дланите й той разбра, че е видяла изпъкналостта в панталона му, което едновременно го възбуди и ужаси.