Когато се поуспокои, Манъс се отдръпна малко назад. Жената пак го целуна, дълго и нежно, като държеше лицето му в шепите си. После разтвори краката си, хвана края на презерватива и когато той се изхлузи от него, го остави върху пералнята. Той я прегърна през кръста, повдигна я и я остави на пода.
Изправен пред нея, Манъс плъзна поглед по тялото й и се вторачи в лицето й, смаяно клатейки глава. Тя се усмихна, кимна към отпускащия му се член и му каза със знаци:
„Имах чувството, че ще ме убиеш“.
Той я разбра неправилно и се ужаси.
„Какво?!“
Жената посочи пениса му.
„Голям е. Много голям“.
Манъс усети, че се изчервява.
„Ааа…“
Тя се засмя.
„Не се бой, хареса ми“.
Манъс се поколеба.
„Радвам се“.
„Отдавна ли не си?“
Той пак не я разбра.
„Какво да не съм?“
„Отдавна ли не си се любил?“
Той съзнаваше, че простото „да“ е най-безопасният отговор. Вместо това отново й каза истината. „Никога. Никога не съм го правил така“.
Тя вдигна вежди.
„Върху пералня ли имаш предвид?“
Манъс поклати глава.
„Просто… така“.
„Много мило да го кажеш“.
„Вярно е“.
„Значи ти хареса?“
„Да. А на тебе?“
Тя пак се засмя.
„Не видя ли?“
Той потърси думи, но не намери, и за миг ръцете му увиснаха във въздуха. Накрая успя само да попита: „Наистина ли?“
Тя го погали по бузата и кимна.
„Да. Много отдавна не го бях правила“.
„Защо?“
„Не знам. Не се срещам с много мъже. А и с Даш е трудно. Пълно е с всякакви извратеняци. Обаче… той искрено те харесва. А Даш има инстинкт за хората. Май това ме накара да ти се доверя“.
Той сведе глава. Жената нежно го докосна по брадичката и когато той вдигна поглед, го попита: „Засрамвам ли те?“
Манъс поклати глава.
Тя се усмихна.
„Срамежлив си, нали?“
„Не съм сигурен“.
„Просто беше… невероятно. Абсолютно невероятно. Извинявай, ако съм се възползвала от ситуацията. Мисля си за това още откакто те видях на мача“.
„Наистина ли?“
„Защо се изненадваш? Ти си хубав мъж. И онова, което направи за Даш, беше чудесно. На мача. И че днес му позволи да ти помага“.
Той поклати глава, отново засрамен от благодарността й.
Жената го докосна по бузата.
„Знам, че би трябвало да съм малко по-въздържана, обаче… нямам време за игри. Искам да те видя пак. И ако това те отблъсне или вече си получил каквото си търсил, няма проблем. Предпочитам да ми кажеш още сега“.
Манъс протегна ръка и я погали по лицето — по същия начин, по който преди малко го беше погалила тя. После дланите му се плъзнаха по шията, раменете и гърдите й. Когато пръстите му докоснаха зърната й, жената потръпна и той моментално се възбуди отново.
Тя погледна надолу и се усмихна.
„Мога да донеса нов презерватив. Или… може да правим други неща“.
Избраха другите неща. За него всички те бяха съвсем нови.
* * *
Андърс изключи монитора — беше видял и чул достатъчно. Естествено, негови хора предварително бяха инсталирали камери и подслушвателни устройства в апартамента на Галахър, предпазна мярка, която му се искаше да се е сетил да вземе с Пъркинс, и разбира се, не беше осведомил Манъс, който нямаше нужда да знае. Не че генералът очакваше да се случи това, на което току-що бе станал свидетел. Всъщност дори не подозираше, че Манъс е способен на нещо подобно. Противно на впечатлението на Ремар, човекът не беше див звяр, вярно, но чак пък това?! Е, може да гледаше прекалено много филми за Джеймс Бонд и да си мислеше, че най-добрият подход към обекта е да я вкара в леглото. Или в случая, да я качи на пералнята. Нямаше значение. Най-вероятно щеше да е за добро. Галахър изглеждаше доста… нежна с Манъс, освен че беше страстна. Ако се влюбеше в него и Манъс успееше да се възползва от чувствата й, спокойно можеше да научат повече за душевното й състояние, отколкото с каквито и да е други средства. Андърс заключи, че имат късмет с глухия й син. Както се беше надявал, това сигурно я предразполагаше към Манъс.
За момент обмисли възможността и Манъс да се е влюбил в нея, но после я отхвърли. Манъс беше жив човек, да, и имаше чисто човешки физически потребности. Случайните проверки на метаданните и геолокационните записи на мобилния му телефон показваха, че от време на време прибягва до услугите на проститутки. Но чак пък чувства? Генералът се опита да си го представи и не успя. Всъщност не познаваше човек, който да изглежда по-безчувствен от Манъс. Това беше едно от нещата, които смущаваха Ремар. И които правеха Манъс толкова полезен, естествено. Той бе способен на всичко, готов на всичко — от преданост към Андърс, неговия спасител, човека, който го беше измъкнал от калта, който го беше създал. Какво казваше Ремар? Че Манъс бил като пребито куче, да, точно така. Съществуващо, за да служи на господаря си, каквото и да поиска той.