И това никога нямаше да се промени. Андърс нямаше да го допусне. Защото куче, което се нахвърли върху господаря си, просто трябва да бъде убито.
22.
В осем часа на другата сутрин му съобщиха за взрив край Белия дом. Андърс се свърза с Ремар и му нареди да възложи на съответните групи да се заемат с проверка на телефонните разговори в района. След това позвъни на Барбара Стир, благонадеждна кореспондентка на Си Ен Ен в Пентагона, която обикновено използваше, за да „пере“ опорни точки и да ги превръща в новини.
— Барбара, обажда се генерал Андърс.
— Във връзка с взрива ли се обаждате, господин генерал? Вече пътувам натам. Ще ми дадете ли неофициална информация?
Той се усмихна. Не си спомняше кога за последен път журналист се е опитвал да му зададе официален въпрос. Неизречената уговорка се подразбираше: от тебе сведенията, от мене анонимните репортажи.
— Засега няма доказателства, Барбара, но мобилните разговори в района през последното денонощие предполагат джихадистка връзка.
— Господи, пак ли отцепническа групировка от ИДИЛ?
Трайността на опорните точки, които подхвърляше на медиите, не преставаше да го удивлява и удовлетворява.
— Възможно е. Или свързани с тях терористи.
— И сте успели да ги идентифицирате по джиесемите им, така ли?
Нов шанс.
— Не толкова точно, колкото ни се иска. Не забравяйте, че в нашата страна човек може да си купи и да използва мобилен телефон анонимно. За сравнение, вижте какви мерки взимат властите в Пакистан, за да нанесат удар по тероризма — всеки потребител на джиесем е длъжен да се регистрира с пръстов отпечатък, което лишава терористите от средство за секретна комуникация.
— Не знаех.
— Ами проверете. Изключително ефективна програма. Е, и ние правим каквото можем, въпреки че едната ни ръка е вързана зад гърба.
— Ще ми дадете ли друга информация?
— Засега не. Обаче ситуацията се развива динамично. По-късно може да имам още сведения.
— Много ви благодаря, господин генерал. Благодаря ви и за всичко, което правите за нашата безопасност.
Андърс затвори и включи на Си Ен Ен, където предаваха репортаж за удар с дрон в Пакистан — кадри на безпилотна летателна система „Рийпър“, коментирани от толкова безизразен глас, че в сравнение с него прогнозата за времето щеше да звучи вълнуващо. След две минути прекъснаха предаването с живо включване — Барбара Стир стоеше на улицата, от останките зад нея се вдигаше дим, в далечината виеха сирени, в небето ревяха кръжащи хеликоптери, а текстът в долната част на екрана драматично съобщаваше за „взрив край Белия дом“. Докато журналистката влизаше в ролята си, неколцина местни жители служеха за подходящ фон, застанали наоколо с притиснати към устата ръце в телегеничен шок и ужас.
— Аз съм Барбара Стир, кореспондентка на Си Ен Ен в Пентагона. Намирам се само на няколко преки от Белия дом, на мястото, където преди малко е станала експлозия. Още нямаме сведения за жертви, но както виждате, наблизо има линейки и едва ли никой не е пострадал от толкова мощен взрив в сутрешния час пик. Всъщност човек не може да не се запита дали извършителите не са искали атентатът да съвпадне с пиковия час. Властите смятат, че атентатът е дело на ИДИЛ или свързана с нея терористична групировка.
Андърс кимна, оценил малкото отклонение от сценария — това с пиковия час си го биваше. Трябваше сам да се сети за него.
Воят на сирени се усили, после стихна и камерата се завъртя, за да проследи тичащата към останките жена от азиатски произход с униформа на парамедик.
— Извинете! — извика репортерката. — Аз съм Барбара Стир от Си Ен Ен. Бихте ли ни казали дали има жертви?
Парамедичката само обърна глава към нея, без дори да забави крачка, ала за миг лицето й изрази толкова искрено отвращение, че Андърс неволно потръпна. Стир обаче не изгуби самообладание и отново се обърна към обектива.
— Парамедиците са обяснимо заети. Положението изглежда тежко. Остава ни да се надяваме на най-добрия изход и да ви информираме за всичко, каквото научим. С вас беше Барбара Стир, кореспондентка на Си Ен Ен в Пентагона.