— Само си говорихте, така ли? Нещо друго?
— Наблюдавах я как се държи със сина си. Той ми помагаше да сглобим леглото и това ме забави. Така че останах по-дълго.
Манъс не само криеше подробностите за случилото се, не само поставяше на Галахър „чиста“ диагноза, но и се опитваше да придаде по-голяма правдоподобност на диагнозата си, като подчертаваше отличните си възможности за наблюдение.
Андърс изведнъж проумя, че е грешал за него. Той всъщност не беше безчувствен.
И сега бе оглупял от любов.
Може би трябваше да предвиди тази възможност. В крайна сметка в Галахър действително имаше нещо… женствено. В тялото й, определено, както и в поведението й. Само че изобщо не му беше хрумвало, че тя или пък която и да е друга може да прояви интерес към Манъс, който обикновено правеше хората нервни, ако направо не ги уплашеше.
Нямаше значение. Манъс очевидно беше компрометиран. Не фатално. Ала достатъчно. Затова трябваше да го изтегли от Галахър и да му възложи нещо друго.
— Е, това е много полезна информация, Марвин. — Андърс се изправи. — И се радвам, че заключението ти е такова. Както ти казах, Галахър върши изключително важна работа тук и съм облекчен да науча, че мога да разчитам на нея, както се и надявах. Ако се наложи пак да я подложим на наблюдение, може отново да се обърна към тебе. Дотогава искам да стоиш далече от нея. Не бива да поемаме излишни рискове за легендата ти. Благодарен съм ти, както винаги.
Манъс кимна и си тръгна веднага, навярно радостен, че генералът не го притиска за повече подробности.
Да, човекът явно беше хлътнал. Трябваше да го държи колкото може по-далече от Галахър, докато не оправеха кашата с Хамилтън. Естествено, нямаше да вдигне наблюдението от жената. Можеше дори да се наложи да я… очистят, ако подозренията й продължаха да се задълбочават. Ако се стигнеше дотам, разбира се, Манъс щеше да е напълно неподходящ за тази задача.
Е, винаги можеше да разчита на Делгадо. Като знаеше как ще подходи дребният, почти съжаляваше Галахър. От друга страна, никога нямаше опасност той да се влюби в някой обект. Прекалено много си обичаше работата.
23.
На заседанието на Съвета за национална сигурност в Ситуационната зала беше ред на Андърс да тържествува.
Когато президентът го попита — с изражение, което показваше, че не очаква нищо повече от успокоителни баналности, — какво е успял да открие за извършителите на атентата, генералът направи дълга пауза и отговори с възможно най-внушителния си и самоуверен глас:
— Доста неща, господин президент.
Президентът вдигна вежди. Андърс си позволи самодоволно да хвърли поглед към Джоунс, после се изправи и кимна на адютанта, когото водеше със себе си. Адютантът включи лаптопа си и на стенния екран се появиха лицата на тримата мъже, ликвидирани от Манъс в Турция — и тримата с подходящо зловещ вид, мургави, мустакати, небръснати. До всеки от тях имаше схематично изображение на джиесем и телефонен номер. Андърс последователно ги посочи с лазерна показалка.
— Номерата, които виждате, са на същите онези геолокализирани в Турция телефони, които Пентагонът успя да идентифицира и да потвърди, че са били в контакт с джихадистки джиесеми от сирийската страна на границата — групировката, за която се предполага, че е отвлякла Райън Хамилтън. — Той се обърна към Джоунс. — Добра работа, Върнън.
Председателят на Съвета на началник-щабовете го стрелна със свиреп поглед, усетил съзнателната снизходителност зад тази привидна похвала.
— Телефоните сега действат в района на Вашингтон. От всеки от тях са проведени по няколко подозрителни разговора, информацията за които, разбира се, сме предоставили на ФБР и на ръководителите на съответните отдели в министерството на вътрешната сигурност и която продължаваме да допълваме.
Министрите на правосъдието и вътрешната сигурност кимнаха, за да потвърдят, че прерогативите на ведомствата им са били зачетени. Всъщност и двете институции разчитаха изцяло на радиоелектронното разузнаване на АНС и предоставянето на телефонните номера беше почти формално. Техните агенти нямаше да играят друга роля, освен да извършат арестите след идентифицирането на съответните заподозрени. Естествено, това идентифициране щеше да е работа на разузнаването на АНС.
На вратата се почука и в залата влезе служител на Белия дом, носеше няколко снимки.
— Получихме потвърждение за деветима загинали, господин президент — съобщи той. — Петнайсет са в болница, седем от които — в критично състояние.