В залата отново се възцари тишина. Президентът се отпусна назад и поглади брадичката си. Погледна първо Джоунс, после Андърс.
— Убеден ли си, че извършителите на атентата са на това място?
— Такава информация по презумпция няма как да е сигурна, сър, но заключенията ни са с максимална степен на вероятност. — Доста по-опасно изказване, отколкото би направил при обичайни обстоятелства, но днес трябваше да поеме някои рискове.
Президентът кимна и се обърна към Джоунс.
— Върнън, ако пратите рийпърите, каква е вероятността, чисто хипотетично, даден заложник да остане жив?
Джоунс се поколеба — явно нямаше представа какъв отговор иска да получи президентът.
— Бих казал, че вероятността е малка, сър.
Президентът въздъхна.
— Точно това е проблемът.
„По дяволите!“, изруга Андърс наум, а на глас каза:
— Ако позволите, сър?
Президентът му даде знак да говори.
— Първо, сър, при цялото ми уважение към впечатляващите усилия на Върнън, ние дори не сме сигурни, че човекът, когото евентуално държат за заложник в Азаз, е Хамилтън.
— При цялото ми уважение, Тед, ти самият току-що призна, че такава информация няма как да е сигурна — напомни му Джоунс.
— При цялото ми уважение, Върнън, ти смяташе, че турците, които според вас са предали Хамилтън на сирийците, са обикновени наркотрафиканти. Тази сутрин обаче те взривиха бомба на няколко преки от Белия дом!
Председателят на Съвета на началник-щабовете нямаше какво да му отговори, но видимо кипеше, и Андърс веднага съжали за реакцията си — беше провокирана от самолюбие и нямаше нищо общо с целта, която се опитваше да постигне. Така че помирително разпери ръце.
— Просто искам да кажа, че и двамата може да грешим, нали така? Човекът в Азаз може да не е Хамилтън и това може да не са нашите джихадисти.
Джоунс сви рамене.
— Тогава ще имаме съпътстващи щети.
— Съпътстващи щети, които няма да могат да бъдат приписани на никого, да. Които, макар, разбира се, да е жалко, нито са нещо ново, нито ще ни струват особено много. Ами ако и двамата сме прави?
Джоунс го наблюдаваше предпазливо — опасяваше се да не бъде преметнат.
— Ще ликвидираме джихадистите, но ще загине и Хамилтън — бавно каза той.
— Съгласен съм. Затова задавам следния въпрос, по който всички трябва да сме наясно: готови ли сме да се лишим от възможността да ликвидираме хората, които стоят зад тазсутрешния атентат, понеже съществува потенциална опасност за американски гражданин? Как ще обясним подобна мекушавост на американския народ, ако последва нов атентат и се окаже, че зад него стои същата групировка?
Президентът погледна Джоунс.
— Сигурни ли сме, че човекът, когото държат за заложник в Азаз, е Хамилтън?
Андърс наблюдаваше председателя на Съвета на началник-щабовете и се досещаше какви сметки си прави. Бяха единодушни, че няма как да са сигурни. С други думи, президентът знаеше, че отговорът ще е отрицателен. И ако въпреки това задаваше този въпрос, значи отговорът го устройваше. Сигурно защото вече беше решил, че политическите рискове и дивиденти от незабавния и елементарно осъществим удар с дрон са за предпочитане пред тези от по-бавната и по-сложна спасителна операция. Успехът на последната лесно можеше да се прецени: наистина ли е спасен Хамилтън? Докато успехът на удара с дрон лесно можеше да се подправи: ако труповете принадлежаха на годни да носят оръжие мюсюлмани и властите ги обявяха за терористи, нима някой щеше да е в състояние да докаже противното?
Джоунс поклати глава.
— Не сме сигурни, сър, не.
Президентът впери очи в тавана за миг и без да се обръща конкретно към никого, попита:
— А възможно ли е групировката, която стои зад тазсутрешния атентат, да иска да смятаме, че държат за заложник Хамилтън, въпреки че той не е при тях, като начин да възпрат нашата реакция?
Беше толкова очевидно какво иска да чуе президентът, че никой нямаше да му възрази. И все пак Андърс едва се сдържа. Искаше отговорът да дойде от Джоунс. Това щеше да е знакът, че председателят на Съвета на началник-щабовете е в играта.
— Възможно е, сър — след малко се обади Джоунс. — Те се страхуват ужасно от нашите БЛС. Като се преструват, че държат американски заложник, нещо като измислен човешки щит, може да се опитват да ни разколебаят да използваме техническите си предимства.