Зави й се свят. Бяха отвлекли Хамилтън в Сирия, нали така? Естествено, можеше да е навсякъде в тази страна — нямаше основания да смята, че е точно в Азаз. И все пак й се струваше, че всичко това е свързано. Само че връзките бяха страшно мъгляви. Усещаше ги, ала не можеше да ги види.
А и как можеше това да е отмъщение за вътрешна работа? Добре де, може би някой се опитваше да въвлече Америка в сирийската гражданска война, но имаше много други начини да го постигне. Ако започнеха да развиват идеята, че зад тазсутрешния атентат стои правителството на Сирия, Иви може би щеше да приеме, че е в ход някакъв заговор. Ала дотогава ударът срещу тренировъчен лагер просто не представляваше убедителна цел и мотив.
Още пътуваше, когато по радиото предадоха на живо обръщението на президента.
— Както мнозина от вас несъмнено вече са научили, по-рано тази вечер по моя заповед въоръжените сили на Съединените щати нанесоха удари с дронове и крилати ракети срещу тренировъчен лагер на терористи в Северна Сирия. Нашите разузнавателни органи потвърдиха, че там са се намирали терористите, които са подготвили и ръководили извършения тази сутрин варварски атентат срещу невинните граждани на столицата ни. Тези терористи вече са мъртви и няма да имат възможност да вършат нови жестокости.
Кратко прокашляне.
— Освен нашия военен отговор на сполетялата ни трагедия ФБР току-що арестува няколко заподозрени на американска земя. Очакваме информацията, която ни дадат те, да ни помогне да предотвратим нови заговори и да обезвредим други терористи.
Многозначителна пауза.
— Колкото и да ни се иска да не е така, трябва да признаем, че нашето разузнаване, органи за сигурност и въоръжени сили никога няма да са в състояние да предотвратят абсолютно всички атентати срещу нацията ни. Категорично обаче заявявам, че както показа днешният ни отговор, всеки, който успее да извърши подобен атентат или който организира, подготви или участва в такъв, ще се изправи пред американското правосъдие. И присъдата ще бъде сурова. Благодаря ви и Бог да благослови Америка.
Иви почти не слушаше последвалия коментар на водещия. Всичко това не й харесваше, изобщо не й харесваше. Но какво означаваше? А и какво можеше да направи тя?
Вкъщи сготви вечеря на Даш и му помогна с уроците. Рутината, домашната обстановка и грижите за нейното красиво момче я поуспокоиха. Ставаше нещо, в това нямаше съмнение, обаче ставащото надхвърляше нейното ниво и тя нямаше основания да смята, че по някакъв начин ще я засегне. Не беше дала на никого причини да я смята за заплаха. Или поне не реални причини. Нямаше нужда да взима решение още тази вечер. Можеше да го направи сутринта.
След като Даш си легна, Иви взе душ. Държеше джиесема си наблизо, в случай че получи есемес от Марвин. Но нямаше нищо. Е, може малко да прекаляваше с тези надежди да я потърси веднага щом се прибере. Боеше се, че това е било всичко, че повече няма да й се обади. Не, държеше се глупаво. Не разполагаше с такива данни, нямаше откъде да знае.
След банята облече анцуг, наля си чаша вино и седна в полумрака на дневната, за да се поотпусне.
Впери поглед в телефона си. Може би всъщност не трябваше да чака той да я потърси. Предишния път не го беше чакала, нали? И Марвин определено нямаше нищо против тя да поеме инициативата.
„По дяволите!“
Прати му есемес. „Ей, как мина пътуването?“
Джиесемът й изпиука след по-малко от минута и сърцето й се сви. „Мина нормално. Тъкмо си влизам вкъщи“.
Продължаваше да се взира в дисплея, водеше вътрешна борба. Може и да беше смешно, обаче се възбуждаше дори само от размяната на есемеси с него, от самата перспектива да го види. От перспективата за всичко останало.
Въздъхна. „Още ли мислиш за това?“
Незабавен отговор: „Да“.
Тя се разшава на мястото си. „Кажи ми какво си мислиш“.
Последва дълга пауза. Иви се разтревожи, после си спомни за неговата срамежливост.
„Не искаш ли да ми кажеш?“
„Искам“.
„Обаче ти е трудно да го изречеш, така ли?“
„Май да“.
Сърцето й се разтуптя още по-силно. „Искаш ли да ми покажеш? Още сега?“
„Да“.
Тя усети, че се подмокря. „След колко време?“
„Половин час. Може и по-скоро“.
„Добре. Побързай“.
Тя допи виното и се изправи, изненадана от треперенето на коленете си. Отиде в кухнята, остави чашата в мивката и закрачи напред-назад. Божичко, как щеше да убие следващия половин час?
Надникна в стаята на Даш и с облекчение чу тихото му похъркване. После отиде в спалнята си и няколко минути се чуди какво да облече. По анцуг й се струваше прекалено домашно. Обаче не искаше и да изглежда, че се престарава. От една страна, трябваше да е нещо, каквото носи вкъщи, но от друга — да е и секси. В крайна сметка се спря на бели дантелени гащички и сутиен, изтъркани дънки и стара бяла тениска, с която понякога спеше. Памучната тъкан толкова беше изтъняла през годините, че сутиенът и фигурата й прозираха. Иви се усмихна, зачудена дали Марвин и този път ще е в състояние да извръща погледа си като преди. Извади два презерватива от чекмеджето, в което криеше опаковката, и ги пъхна в джоба на дънките. „Де да знам къде ще се случи“ — помисли си и по тялото й пробягаха тръпки.