А и какво щеше да се случи с клетия й баща? Какво щяха да направят в старческия дом, ако нямаше кой да плаща таксите? Спомни си филма „Хранително вещество“ и затисна устата си с ръка — стана й смешно и в същото време й се доплака.
Трябваше да измисли начин да се измъкне. Ала дори не знаеше в какво се е забъркала.
Джиесемът й изпиука и тя го погледна: „Тук съм“.
Марвин. Иви дълбоко си пое дъх. Трябваше да се овладее.
Приглуши осветлението и натисна бутона на домофона. След малко тихо се почука. Иви надзърна през шпионката, отвори вратата и я затвори след него.
Той не каза нищо. Просто стоеше пред нея, гледаше я и жаждата, която прочете на лицето му, начинът, по който плъзгаше очи по тялото й и отново ги впиваше в нейните, я накараха да забрави паниката си. Иви го притисна към вратата, пое главата му в дланите си, доближи лицето му до своето и започна да го целува. Усети езика му в устата си, ръцете му върху гърдите си, и й беше толкова хубаво, че всичко друго изчезна в миг.
Тя спусна длан върху слабините му и когато установи колко е твърд членът му, от гърлото й се изтръгна стон. Бързо разкопча колана му и се зае с дънките му, но преди да успее да ги смъкне, Марвин я завъртя, опря гърба й във вратата и надигна тениската й. Иви протегна ръцете си нагоре, за да я съблече, ала той я остави усукана около предлакътниците й, с едната си ръка притисна китките й към вратата и с другата се пресегна да й разкопчае сутиена. И после вече я търкаше с палец между краката, тя се извиваше от удоволствие и се опитваше да освободи ръцете си, но Марвин не я пускаше и пак я целуваше и галеше, и начинът, по който я държеше и правеше с нея каквото си иска, и не я оставяше да го докосва, толкова я възбуждаше, че Иви не издържаше, копнееше да го поеме в себе си, копнееше това да прогони всичко друго, всичко, което се беше случило, да го направи нереално. Тя прошепна „моля те“ в устата му — знаеше, че не може да я чуе, но се надяваше, че ще усети. И наистина, Марвин пусна ръцете й и смъкна тениската и сутиена й, Иви извади презерватив от джоба си точно преди той да изхлузи дънките й надолу заедно с гащичките, а тя му съблече ризата, докато Марвин събуваше собствения си панталон, после пак я притисна към вратата, плъзна показалеца си в нея, и, о, да, беше невероятно, и Иви опипом разпечата кондома и успя да му го сложи, обви пръсти около пениса му, стисна го и го усети да потръпва, после го насочи към себе си и той проникна с тласък в нея, болезнено, ала тя бе прикована към вратата и нямаше накъде да се отдръпне, и Марвин отново я тласна, тласна силно, и пак, и пак, и я болеше толкова възхитително, толкова сладостно, точно от това имаше нужда, господи, да, и Иви вдигна крака си и стъпи върху шкафчето до вратата, и той потъна още по-дълбоко в нея, и тя отново простена, и Марвин пъхна пръста си в устата й и тя го засмука, и след това дланите му бяха върху дупето й, обгръщаха го, стискаха го, вкарваха я в такт с неговите тласъци, и Иви беше близо, невероятно близо, и също го чукаше, и после усети влажния му показалец да се хлъзга в ануса й, ахна и продължи да го чука с още по-голяма настойчивост, усети члена му да се издува и подскача, и в следващия миг тя свършваше едновременно с него, дълго и шеметно.
После спусна крака си на пода и се притисна към Марвин. Той я прегърна, нежно, но в същото време Иви усещаше силата му, усещаше колко е внимателен към нея. Освен когато не можеше да се владее. И тази мисъл я изпълни с наслада.
Тя вдигна поглед и осъзна какво ще види Даш, ако се събуди, за да отиде до тоалетната. Цялата действителност в миг се върна, безумната реалност, страхът, и Иви заплака, лицето й се обля в сълзи.
„Какво има?“ — попита с жестове Марвин, но тя само поклати глава и го притегли към себе си, изпитваше непреодолима потребност да я прегръща, за да прогони всичко това.
След малко успя да се овладее и кимна към стаята на сина си.
„Трябва да се облечем“.
Марвин само я погледна.
„Болка ли ти причиних?“
Загрижеността на този въпрос прелестно се изписваше и на лицето му.
„Не. Напротив“.
„Тогава защо плачеш?“
„Хайде първо да се облечем“.
Събраха дрехите си и последователно минаха през банята. Когато отидоха в кухнята, Иви го попита:
„Искаш ли нещо за пиене?“
„Само вода. Благодаря“.
Тя напълни две чаши и двамата седнаха на масата.