И слава богу. Защото щеше да има нужда от много смелост.
27.
Силно обезпокоен, Манъс шофираше на изток към международното летище на Балтимор и Вашингтон. Не разбираше смисъла на случилото се преди малко. Директора му беше наредил да престане да се среща с Иви, понеже се оказваше, че не представлява проблем, че няма за какво да се тревожат. Добре де, хубаво. Обаче това нямаше нищо общо с истината. Жената очевидно бе луднала от страх, беше ужасена и враждебно настроена — същите неща, за които Директора му бе възложил да следи. Тогава защо прекратяваше изпълнението на задачата? Какво ставаше?
Паркира пикапа пред един мотел край летището и слезе. Трябваше да се поразходи, да глътне свеж въздух, да помисли. Паркинги като този бяха подходящо място да оставиш колата си нощем — голям поток автомобили, не се изискваше регистрация, по всяко време пристигаха и си заминаваха хора. В сандъка за инструменти имаше крадени номера, за които никой нямаше да съобщи в полицията — човек не знае кога ще му потрябва малко анонимност, — но прецени, че в момента не се налагат такива мерки. Никой нямаше да обърне внимание на пикапа му, камо ли да го запомни. Не че имаше значение — идваше на разходка, не на секретна операция, — обаче гледаше да поддържа добрите си навици, особено когато изпитваше тревога.
Зад паркинга имаше горичка и той навлезе в нея, търсейки мрака, усещането, че е обгърнат като в пашкул. Нямаше я задушаващата жега от деня, прохладата му действаше успокоително, миришеше на листа, дървесна кора и пръст. Светлината на недалечната магистрала и околните офискомплекси едва проникваше в горичката.
Видя голям пън и седна на него, задиша дълбоко и се опита да проумее случващото се.
„Защо Директора прекрати задачата ми? Вървеше добре. По-добре, отколкото можеше да очаква. Срещата на бейзболния мач, поканата… би трябвало да иска да продължа. Какво се е случило?“
Е, вярно, не бе казал всичко на Директора. Какво изпитва, когато гледа тази жена. Че отношенията й с момчето му припомнят една забравена част от собствения му живот. И какво се случи онази вечер, след като момчето си легна… не, не му бе казал нищо за това. Защото нямаше значение. Даже можеше да му помогне по-лесно да научи нещата, които интересуваха Директора.
„Само че не ти се струваше така“.
Не. Всъщност му се струваше, че не прави онова, което се очаква от него. Директора му бе наредил да стои далече от жената, а Манъс въпреки това се срещна с нея. Нямаше такова намерение. След връщането си от Турция не мислеше почти за нищо друго, освен да й се обади, ала не го направи, защото знаеше, че Директора не иска. Но когато тя му прати онзи есемес и го попита дали още си мисли за онова, просто… просто не успя да се овладее.
Затвори очи и си представи как го гледаше Иви само преди няколко часа, сякаш… копнее за него или нещо подобно. Как го притисна към вратата и започна да го целува. Вкуса на кожата й. Как я възбуди с ласките си. Как усещаше стоновете й в устата си, докато проникваше в нея.
Споменът го накара да се надърви и Манъс се опита да се отърси от него. Нямаше значение какво се е случило. Защото откъде Директора можеше да знае за това? Нямаше как да е видял…
И тогава го осени. Осени го с такава яснота, че дъхът му секна.
Директора наблюдаваше апартамента й. Аудио, видео, всичко. Разбира се. Спомни си думите му: „Не бива да пропускаме абсолютно нищо“. Какво означаваше това? Означаваше, че е немислимо Директора да е толкова загрижен, колкото очевидно беше — до такава степен, че искаше Манъс да прекара известно време с жената и лично да я прецени, — и в същото време да не вземе нужните мерки да знае абсолютно всичко, което се случва в жилището й.
„Глупак, глупак, глупак!“
За миг мисълта — и образът — как Директора гледа случващото се между него и жената го изпълни с гняв. Нямаше право! Това не му влизаше в работата!
Пое си дълбоко дъх и овладя яростта си. Имаше право, естествено. Защото знаеше неща, които не бяха известни на Манъс. И нима самият Директор не му бе наредил да наблюдава жената в рамките на някаква операция? Какво трябваше да прави, да се извръща ли, когато Манъс губеше контрол над себе си, забравяше защо е с тази жена и допускаше собствената му глупост да излага на риск от компрометиране операция, която Манъс не разбираше?