Службата се намираше в мол, разположен на първия етаж на офиссграда. Тя я подмина, влезе в един съседен обществен паркинг, угаси мотора и се погледна в огледалото.
„Хайде, Иви. Можеш да го направиш“.
Разкопча още едно копче на ризата си и широко разтвори яката й. Пак се погледна, кимна доволно и слезе от колата. Стигна точно в момента, в който един служител, младеж на студентска възраст с кафява фирмена риза, отключваше вратата. Видя го да хвърля крадешком поглед към деколтето й от отсрещната страна на стъклото и си помисли:„Добре, чудесно“.
— Добрутро — поздрави хлапакът, докато Иви минаваше покрай него, усещайки погледа му върху краката си.
— Добрутро — усмихнато се обърна към него тя. Изглеждаше симпатяга. Което можеше да се окаже полезно. Не се смяташе за особено добра актриса и колкото по-малко се наложеше да играе, толкова по-добре.
Младежът се изправи и се опита да прибере ключовете в джоба си, но на няколко пъти не улучи. Изчерви се, сведе очи, напъха ключовете и отново я погледна.
— Ще изпращате ли нещо, или…
Иви се насочи към гишето и пътьом проучи обстановката. Пощенските кутии бяха на лявата стена, ксероксът и опаковъчните материали — отдясно. Гишето и касовият апарат бяха до кутиите.
— Не, искам да наема пощенска кутия — отвърна тя през рамо.
Служителят припряно я настигна.
— Разбира се. Ами, както виждате, кутиите ни са три размера. На различна цена, естествено.
Спряха пред пощенските кутии. Иви плъзна очи отляво надясно, после надолу… ето, номер 406, кутията на Хамилтън. Колкото може по-далече от гишето, напълно понятно. Но все пак. Кутията беше тук.
Най-големите бяха на долния ред и тя се наведе, уж ги оглежда. Забеляза, че позата й се харесва на момчето.
— Струва ми се, че ще ми трябва нещо по-голямо — заяви Иви. Надяваше се, че не е прекалила с двусмислицата си.
— Ъъъ, разбира се. Големите не се търсят много, тъй че имаме предостатъчно свободни. Месец за месец ли ще плащате, или ще я наемете за по-дълъг срок?
Тя се изправи и отиде при гишето.
— Имате ли някакви информационни материали?
— Естествено, мога да ви дам брошура — отвърна младежът и заобиколи от отсрещната страна. — А и всичко го има на уебсайта. Както предпочитате.
— Ами, предпочитам брошура. А вие сте?…
— Хю — представи се той и автоматично сведе очи към баджа на ризата си. Иви вече го беше видяла, но искаше да го разприказва.
Тя му подаде ръка.
— Приятно ми е, Хю. Аз съм Джейн.
Служителят се усмихна и припряно, почти нервно стисна ръката й.
— И на мен ми е приятно. Ей сега ще ви дам брошурата.
— Благодаря. А, Хю, може ли да използвам тоалетната?
Хлапакът се огледа, сякаш му предлагаше наркотици и можеше да ги наблюдават федерални агенти.
— Ъъъ, тя не е за клиенти…
Иви се усмихна.
— Е, тук сме само ние двамата, нали?
— Да, обаче шефът ми ще се появи всеки момент.
— Обещавам да побързам. Няма да се бавя и минута, честно.
Той хвърли поглед към входа и посочи вратата зад гишето.
— Хм, става. Ей там.
Иви го заобиколи, влезе и затвори вратата. По дяволите, наистина й се пишкаше. Е, добре де, така щеше да е още по-реалистично. Тя надигна ризата си, смъкна гащичките си и седна. Докато се облекчаваше, издърпа цялата ролка тоалетна хартия и я смачка на голяма топка. После стана, оправи дрехите си, хвърли топката в тоалетната чиния и пусна водата.
Водата потече със силен шум и топката моментално изчезна в канала.
Иви примига и се вторачи в чинията, изумена от мощността на инсталацията. Топката със сигурност щеше да задръсти тоалетната в дома й. „Какъв е този водопровод, по дяволите?! Да не е с ракетен двигател?!“
Огледа се. Неща за чистене, кутии с опаковъчни материали, редица шкафчета. Провери ги. Бяха заключени.
„Божичко, кой заключва шкафчетата в тоалетна? Да не би някой да им открадне ролките хартия!“
Отново се заозърта. Не виждаше резервна ролка.
„Стига бе!“
Лоша работа. Трябваше й още хартия, за да изпълни плана си.
„А защо не взе от вкъщи?! Не биваше да разчиташ, че навсякъде има тоалетна хартия. Глупачка!“
Надзърна зад чинията. Нищо.
„Хайде, бързо, измисли нещо! Импровизирай!“
Имаше тампон в чантата си. Извади го и разкъса опаковката. Изглеждаше отчайващо неподходящ — тази тоалетна сигурно можеше да глътне поне три-четири тампона наведнъж.