Отново се замисли за проверката на Божието око, която му беше възложил директорът. Напоследък често мислеше за програмата, особено след атентата. За това, че евентуалното й разкриване ще засегне много повече директора, отколкото него. Не че Ремар щеше да остане извън радиуса на взрива, но със съответната тактика щеше да се защити от шрапнелите, а сигурно дори да отклони ударната вълна към…
Поглади безчувствената кожа от дясната страна на лицето си. Как можеше да мисли такива неща? Не знаеше какво да прави. Но нямаше да извърши предателство. Нямаше.
Препрати необходимата информация за Галахър до съответните специалисти и им нареди да я обработят приоритетно.
Вратата се отвори и отвътре излезе Манъс. Ремар нервно му кимна и се насочи към кабинета. Може би сега директорът щеше да види, че се налага да променят тактиката. И да разбере, че положението излиза извън контрол.
Влезе, затвори вратата и веднага каза:
— Току-що получихме предупреждение за вътрешна опасност. За Галахър.
Директорът едва не скочи от стола си.
— Моля?!
— Тази сутрин някой е купил джиесем с предплатена услуга от Уолгрийнс. Платил е в брой. Случило се е девет минути след като телефонът на Галахър е бил засечен в мола.
— Системата потвърдила ли е едновременно движение на двата телефона?
— Не, телефонът на Галахър е останал в Уолгрийнс почти цял час. Предплатеният джиесем е активиран близо до Роквил и после пак е бил изключен.
— За какво е бил използван?
— Още не знам. Възложих да проверят.
— Знаят ли, че се отнася за Галахър?
Господи! Пак щеше да го направи. Първо Ефира. И после Стайлс? Ремар отначало се колебаеше за обесването, но успя да се самоуспокои. Само че след това Пъркинс… а сега и Галахър? Кога щеше да свърши всичко това?
Той поглади белега под превръзката на окото си и поклати глава.
— Не, разбира се. Известен им е само телефонният номер.
— Добре. Трябваше да се уверя.
— Има още. Галахър не е купила нищо от магазина. Поне с кредитна карта.
Нямаше нужда да обяснява какво означава това. Галахър можеше да е купила нещо в брой. Можеше изобщо да не е пазарувала. Обаче повечето хора използваха карти. И защо ще ходи в Уолгрийнс, щом няма да купува нищо?
Директорът поглади брадичката си. Напоследък често го правеше, беше забелязал Ремар. Потриваше ръце, потупваше се по корема, търкаше бедрата си. Докосваше различни части от тялото си, сякаш за да се увери, че още са там, че не се разпада на парчета.
Директорът се отпусна назад и тежко въздъхна.
— Колко време е останала в магазина?
— Телефонът й е бил там близо час.
— Може ли да е била някъде наблизо? В кафене или нещо подобно?
— Не. Около магазина няма нищо. Освен ако не е висяла в гората или край пътя. И е била първата клиентка. Всъщност даже е подранила и е чакала да отворят. Другите джиесеми са само на служители.
— Вътре не е ли имало други клиенти?
— Възложих на хората от геолокацията да проверят. Ако е имало други клиенти, ще ги идентифицираме по телефоните им и ще видим какво са правили там. Аз лично предполагам, че ако през онези десетина минути вътре е имало и други, освен служителите, това са били местни хора. И се басирам, че са пазарували с карти. Никакви изключения. Само Галахър.
Директорът кимна, по-скоро на себе си, отколкото на своя заместник.
— Добре. Хубаво е да го знам. Оттук нататък поемам аз.
Нямаше нужда да допълват детайлите на картината, която рисуваха метаданните. Галахър отива в Уолгрийнс и купува джиесем с предплатена услуга, после оставя собствения си телефон наблизо и активира новия някъде другаде, за да скрие действията си. Единствено причината убягваше на Ремар. Ала той усещаше, че директорът е наясно — и всъщност, че изобщо не се изненадва.
Разбираше, че сигурно е безсмислено да разпитва. Може би дори по-лошо от безсмислено. И въпреки това го направи.
— Защо си толкова загрижен някой от анализаторите да не научи, че предплатеният джиесем може да е на Галахър?
Директорът рязко го изгледа.
— Вече ти казах. Трябваше да се уверя.
— Не, защо всъщност, Тед?
Мълчание. После:
— Ще се погрижат за нея.
Онова усещане, че положението става неуправляемо, се усили още повече.
— Как ще се погрижат?
— Има неща, за които е излишно да знаеш, Майк.
— Искаш да кажеш, че не бива да знам за тях.