— Оцелях — отвърна безизразно той. — Не всеки оцелява. — Съчувствието й пролича машинално в очите й, в докосването на ръката й, в гласа й.
— Разкажи ми.
— О, моля те, остави.
Лоръл го загледа изненадана. Не очакваше резкия и груб тон. Отстъпи крачка назад и това беше отбой.
— Добре. Извинявай. Благодаря за пицата. Ще се видим утре.
Мат я хвана за раменете, за да я спре.
— Лоръл, не можеш да си идеш в апартамента, защото вратата ти е разбита и не се затваря.
Тя посрещна погледа му спокойно.
— Не всички от нас се нуждаят от ключалки и катинари, Мат.
— По дяволите — изтърва се той и направи опит да потисне гнева си. Знаеше, че все още бе под напрежение заради случката в блатото и че все още бе объркан заради това, което се случи помежду им в леглото. Чувствата го изпълваха и се променяха и Мат не можеше да се справи с тях. — Слушай, израснах в отвратително, бедно предградие на Ийст Сайд. Това няма нищо общо е теб. Нищо!
Значи беше сипала сол в раната, помисли си Лоръл, като го погледна.
— Достатъчно, всичко е наред — рече тихо тя. — Нека да го наречем само професионално любопитство и толкоз.
— По дяволите, Лоръл! — Той я сграбчи за раменете, когато тя отново се упъти към вратата. — Не можеш да спиш сама тази нощ там!
— Не ми казвай какво мога и какво не мога да правя.
— Казвам ти! — отвърна яростно Мат. — И ти ще направиш точно това, което ти казвам!
Лоръл го изгледа високомерно.
— Махни ръцете си.
Той почувства, че кипва, ала свали ръце от раменете й.
— Извинявай.
— Не ми дължиш никакви извинения — рече тихо тя.
— Дължа ти. — Мат вдигна глава, очите му бяха тъмни и замислени. — Обидих те, без да го искам.
— Не, всичко е наред. — Изведнъж гневът я напусна и от него не остана дори и следа. — Заслужавах си го.
— Не, аз… — той се поколеба, но реши да продължи. Не беше готов да протака. — Не искам да споря с теб, Лоръл. Виж, много е късно вече, а и двамата имаме достатъчно работа утре. Няма да мога да си вдигна главата. Не ми се ще да се ровя в миналото точно тази вечер.
Тя обви ръце около него. Въпреки че ядът все още бе някъде в нея, просто не можеше да се възпре.
— Никакви въпроси тази вечер.
— Лоръл! — Мат покри устните и със своите. Напрежението отслабна и той почувства как желанието прониква в него, милиметър по милиметър. — Остани тук — прошепна. — Моля те, остани с мен.
С въздишка, изпълнена със задоволство и радост, тя постави глава на рамото му.
— А ще ме пуснеш ли първа в банята? — Чу тихия му смях.
— Разбира се. Ала ние можем да се изкъпем заедно. Чувала ли си за воден режим и икономии на водата?
— Не, никога.
— Наистина ли? — Той я задърпа за ръката към банята. — Това е, когато има криза за вода. Ще ти разкажа.
Лоръл се смееше, докато Мат сваляше блузата през главата й.
Когато излезе от банята, цялата беше пламнала и трепереща. И не знаеше дали от студената вода или от целувките на Мат. Обви плътно с хавлия гърдите си и го погледна.
— Направо съм впечатлена. — Когато усмивката му се разшири, тя продължи. — Не си мисли нищо особено. Впечатлена съм от факта, че си такъв спестовник, та да правиш икономии дори на водата.
— Това е смисълът на живота ми. — Той дръпна хавлията от нея и се усмихна. Трябва да правим икономии и с пералнята. Знаеш ли колко вода използва една перална машина? — Очите му я обгърнаха. — Я отивай в леглото, че ще настинеш!
Лоръл се упъти към спалнята, като го остави да се наслаждава на голотата й.
— Предполагам, че трябва да изгася и лампата, за да правя икономия на ток. Или да ти спестя разходите.
— Единствено и само поради силно развито гражданско чувство — поправи я Мат, сетне неочаквано я сграбчи през кръста и скочи в леглото заедно с нея.
— Слушай какво, Бейтс…
Но той я прекъсна и задуши с прегръдката си. Искаше да я дразни, да продължи закачливата и възбуждаща игра, която започна под студените струи на душа. Ала краката й се обвиха около него, тялото й бе готово, а устните…
— О, Господи! Лоръл, искам те.
Мат забрави търпението, а тя необходимостта от него. Той забрави учтивостта, а Лоръл необходимостта от нея. Езикът му търсеше из устата й някакъв вкус, който може би бе пропуснал. Нетърпението им растеше, а устните й допринасяха за това, защото бяха настоятелни и търсещи.
Този път тя нямаше да бъде изкушена, нито прелъстена, а щеше да вземе и получи това, което искаше.
Преди не бе знаела, че страстта може да изтрие всички уроци на възпитанието и следи на цивилизацията. Вече го бе научила. Потънала в забрава, Лоръл галеше с ръце и устни всичко, което можеше да се гали. Мат миришеше на сапун и лекият му аромат замайваше главата й.