— Същото — поръча на сервитьорката Мат, посочвайки бирата на Кърт. — Искам от теб един малък юридически съвет — обърна се към приятеля си той.
— О-хо. — Усмихнат, Кърт поглади брадичката си, която бе единствената прилика със сестра му.
— Съвет — повтори Мат.
— Добре, де. — Когато сервитьорката остави бирата на масата, Кърт си спомни за своята собствена.
— Ако реша да инвестирам капитали, смяташ ли че „Трулейн Шипинг“ е подходяща компания?
Кърт го погледна над чашата си, а изражението му се изостри.
— Бих казал, че ще е по-подходящо да зададеш този въпрос на своя брокер, а не на адвоката си. Във всеки случай и двамата знаем, че капиталът ти е солиден. Ти си този, който все ме черпиш, нали?
— Тогава го приеми като хипотетичен въпрос. Ако реша да инвестирам в някоя фирма в Ню Орлийнс, ще бъде ли „Трулейн“ подходящо място за парите ми?
— Добре. Ще ти кажа, че Трулейн е една от най-солидните компании в страната.
— Аха — промърмори замислено Мат. Значи това беше задънена улица. — Защо мислиш, че никой не е потърсил наследството на Елиз Трулейн?
Кърт остави бирата и хвърли на приятеля си един дълъг поглед.
— Откъде знаеш за това?
— Не мога да разкрия източниците си. Става дума за петдесет хиляди долара — напомни той и замислено прекара пръст по изпотената си чаша. — Лихвите за десет години сигурно представляват една солидна сумичка. Мисля си, че дори на богаташ като Трулейн биха свършили работа.
— Той няма право на тези пари. Това е наследство само на името на Елиз — отговори на незададения въпрос Кърт. — Моята фирма го управлява.
— И дамата го е оставила просто така да си стои? — Мат вдигна вежди. — Странно. Твоята фирма не се ли опита да я открие?
— Знаеш, че не мога да ти отговоря — отвърна Кърт.
— Добре, тогава още един хипотетичен въпрос. — Когато някой наследи голяма сума пари и не си ги потърси, какви стъпки предприема изпълнителят на завещанието, за да открие наследниците?
— Обикновените процедури — подзе неохотно Кърт. — Дава обява във вестниците. В повечето случаи наема детектив.
— Ако наследницата има съпруг, от когото иска да се скрие?
— Разследването и цялата свързана с него кореспонденция остават поверителни.
— Ъхъ. — Мат отпи от бирата си, докато пианистът подхвана ново парче. — Направила ли е Елиз Трулейн завещание?
— Мат.
— Това може да бъде много важно, Кърт.
Ако беше някой друг, Кърт сигурно щеше да намери правдоподобно оправдание и да избегне отговора. Ала той познаваше Матю Бейтс прекалено добре и от много дълго време.
— Не — отговори кратко. — Двамата с Луис бяха направили общо завещание, но тя изчезна преди да го подпише.
— Разбирам. А кои бяха лицата, които трябваше да получат наследството?
— Беше стандартно завещание на съпрузи без наследници. Мариън и Чарлз си имаха свои пари.
— Достатъчно много ли?
— Повече от достатъчно. Мариън е много богата жена. — И понеже предчувстваше следващия въпрос, а той никак не му харесваше, продължи. — Инвестициите и спестяванията на Чарлз също събират лихви като тези на Елиз.
— Интересно.
Кърт притвори очи. Не бяха толкова зелени като тези на сестра му. Бяха като спокойно море.
— Ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
— Просто събирам информация, за да осветля всички неясни моменти.
— Според мен има нещо общо е това, което правите двамата с Лоръл. И нещо общо със Сюзан.
— Да. — Мат изпи бирата си, без да откъсва очи от приятеля си. — Ти видя ли я вече?
— Да. При баба ми. — По бузите на Кърт изби лека червенина, която напомни на Мат, че преди доста години приятелят му беше влюбен в една студентка по медицина.
— Тя ми разказа за Ан и за писмата. — Погледът на Кърт пък му напомни, че срещу него вече не седеше някогашният влюбчив колежанин, а солиден юрист с остър ум, въпреки мечтателната си природа. — Можеш ли да й помогнеш?
— Правим, каквото можем. След като я познаваш и след като тя ти се е доверила, можеш да я успокоиш поне докато открием нещо.
— Вече мислех за това — отговори чистосърдечно Кърт. — А ти грижиш ли се за Лоръл?
Мат се намръщи, като си спомни как се разделиха преди няколко часа.
— Никой не може да се грижи за Лоръл — промърмори той.
— И аз така мисля. — Кърт започна да прибира чантата си. — Сега имам среща, ала когато разполагам с повече време, ще ми разкажеш подробно за това.
— Добре. И ти благодаря за съветите.
След като остана сам, Мат си поръча още бира. Прекалено много задънени улици, помисли си той. Двама души може да обърнат гръб на всичките си близки, приятели и роднини заради една любов, но не и на толкова много пари. Пари, които повечето хора не виждат през целия си живот. Не и за десет години.