Тя остави бутилката, коя го бе надигнала.
— И какво общо пък има това с всичко останало?
— Започнах да мисля, че има страшно много общо. Слушай! — Той погледна бележките си. — Петдесет хиляди долара, плюс десет годишни лихви върху тях, не са пипнати. Все още. Парите на Чарлз Трулейн също стоят непипнати. Би трябвало да е направено много дискретно, и сигурен съм, много основно разследване от страна на банката, за да открие двамата бегълци. — Мат прелисти няколко страници, сетне вдигна очи и погледна Лоръл. — Ала в полицията няма постъпила молба за издирването на Елиз или Чарлз Трулейн.
— За какво намекваш?
Той бавно остави бележника си на масата.
— Знаеш за какво намеквам.
Тъй като се нуждаеше от движение, тя стана.
— Мислиш, че са мъртви — рече тихо Лоръл. — Може би. Може да са катастрофирали, или — тя спря насред изречението и Мат разбра, че мислите й протекоха по същия начин, както неговите днес следобед. Лоръл се обърна към него, очите й бяха напрегнати. — Мислиш, че са били мъртви още преди да напуснат Херитидж Оук.
— Това е твърде вероятно, нали? И е повече от възможно.
— Не знам. — Тя притисна с пръсти слепоочията си и се опита да мисли логично. Може да са променили имената си, дори външността си, да са заминали за Европа, или за Ориента, или Бог знае за къде.
— Може — съгласи се той. — Но има много място за съмнение, нали?
— Да, прав си. — Лоръл си пое дълбоко дъх. — И ако тръгнем по тази нишка, предполагайки, че тя с свързана и със смъртта на Ан по някакъв начин, Брюстър остава чист. Невинен. Кой друг тогава би имал мотив? Освен Луис? Ала той е бил извън града.
— Дали наистина е бил? — Мат стана с пълното съзнание, че разговорите, засягащи Луис Трулейн, трябва да бъдат водени много внимателно. Темата беше чувствителна.
— Той има собствен самолет, нали? Може да лети с него когато си поиска. Представи си какви възможности предлага това, а, Лоръл?
Да, тя си представяше. Луис се връща неочаквано, заварва двамата любовници, изпада в шок. В моментно умопомрачение, лудост. С малкия частен самолет телата могат да бъдат закарани където си поиска.
Пребледняла, Лоръл се обърна към Мат. Той очакваше аргументите й или пълно отхвърляне на хипотезата. Но тя не направи нито едното, нито другото.
— Не би било лесно, а може би дори ще е невъзможно — забеляза Лоръл с професионален и спокоен тон, — да проверим пристигащите и излитащи самолети в една нощ преди десет години.
— Ще започна проверката още в понеделник.
— Тя кимна.
— А аз ще се заема с Кърт. Може да успеем да научим името на детективската фирма, която е търсила Елиз и Чарлз.
— Не.
— Защо не? — попита неразбиращо Лоръл. — Струва си да опитаме, ако приемем тази версия.
— Защото искам ти да се оттеглиш. — Мат произнесе думите равнодушно и стана. — Не искам повече да задаваш каквито и да било въпроси.
— Какви ги говориш, по дяволите? Няма да стигнем доникъде, ако не задавам въпроси!
— Каквото сме постигнали досега, това е. Струва ми се, че сме стигнали до средата. Ала оттук нататък продължавам сам.
Тя вирна брадичка.
— Ти си луд!
Това може би беше последната капка, която преля чашата.
— Да, луд съм! — отговори яростно той и тръгна нервно из стаята, колкото можеше по-далече от нея, за да не я сграбчи за яката и да я разтърси здравата. — Това не е игра. По дяволите! Не се надпреварваме кой ще успее да излезе на първа страница!
— Никога не съм възприемала професията си като игра.
— Не те искам на пътя си.
Очите й се присвиха и станаха като на котка в тъмна нощ.
— Тогава ще стоя настрани. Но и аз не те искам на моя път.
— Ти не разбираш ли, че е опасно! — извика ядосано Мат. — Мисли с главата си! Беше предупредена, и то не веднъж, а цели три пъти. Който и да стои зад смъртта на Ан, няма да се поколебае да убие още веднъж.
Лоръл вдигна вежди. Прекрасните си, изящно извити вежди, които го подлудяваха.
— Значи ще внимавам.
— Не се прави на идиот! Мен никой не ме заплашва, нито ми се обажда по телефона. Никой! — В гласа му имаше паника, истинска паника, ала Лоръл бе прекалено заета със своите мисли, че да я забележи и проумее.
— А искаш ли да знаеш защо, Бейтс? — обърна се тя към него. — Защото аз съм жена и очевидно по-лесно ще се уплаша и ще се предам. По същия начин ти си мислиш, че ако крещиш, ще ме накараш да направя същото.
— Престани да бъдеш по-глупава, отколкото си!
— Но те са забравили едно нещо — продължи, без да му обръща внимание, Лоръл. — И ти си забравил нещо много важно. Че съм журналистка. И за да стигне до истината, до същината на историята, един журналист прави това, което е необходимо. Повечето от нас работят в истинска джунгла, под една или друга форма. Това ни е работата.