— Ще се омъжиш ли за мен, Лоръл? — попита простичко Мат.
Чу дъха, който излезе със свистене от устните й, и видя изненадата в очите й. За миг настъпи тишина.
— Доста време ти трябваше, Бейтс — отвърна Лоръл също така просто и се сгуши в прегръдките му.
Лоръл се събуди, когато слънцето вече светеше в лицето й и Мат лекичко хапеше ухото й. Не трябваше да отваря очи, за да се увери, че навън бе прекрасен ден. През нощта беше валял дъжд и беше измил всичкия прах и мръсотия от въздуха, улиците и града. Без да отваря очи, тя се протегна и прозя. Устните на Мат преминаха по брадичката й.
— Харесва ми как се събуждаш — прошепна той. Протегна ръка и погали бедрото й.
— М-м-м колко е часът?
— Сутрин е — отвърна Мат и устните му се върнаха върху нейните.
С друго лениво протягане Лоръл обгърна раменете му с ръце.
— Казвала ли съм ти колко много ми харесва, когато ме целуваш точно така?
— Не. — Той сведе глава и продължи да я целува, докато остана бездиханна под него. — А защо не си ми казвала?
— Защото ако ти кажа, м-м-м, ще знаеш как да спечелиш всеки спор с мен.
Мат се засмя и притисна устни към рамото й.
— Луд съм по теб, Лоръл. Кога ще се оженим?
— Скоро — отговори категорично тя. — Въпреки че в мига, в който кажем на баба, тя ще… — Лоръл отвори очи и те бяха изпълнени с истинска паника. — О, Господи, закуската!
— Точно сега изобщо не ми се яде — промърмори той и продължи да си играе с ухото й.
— Не, ти не разбираш! Колко е часът? Нищичко не разбираш! Като го отстрани от себе си, Лоръл грабна часовника от нощното шкафче. Ако не се размърдаме и не тръгнем веднага, предупреждавам те, че ни грози сериозна опасност!
Мат я сграбчи през кръста и върна обратно в кревата.
— Ако останем тук — започна той, като легна върху нея, — ще изпаднем наистина в сериозна опасност.
— Матю! — Лоръл избегна целувката, като изви глава, но го остави да целува шията й. — Късната неделна закуска в Промес д’амур е свещенодействие!
— Можеш ли да готвиш?
— Какво? О, да, ако си много гладен, може и да изядеш онова, което ще ти сготвя. Мат, престани! — Останала без дъх, тя хвана ръката му.
— Защо не си направим късна закуска тук двамата с теб, някъде по вечерно време?
— Мат! — Лоръл поклати глава, за да я проясни, после хвана ръцете му и ги свали от раменете си. — След като си решил да ставаш член на семейството, ще трябва да свикваш с някои железни правила и традиции. Късната неделна закуска — продължи тя, без да се усмихва, е нещо, с което шега не бива.
— Аз съм иконоборец и съм против всякакви канони.
— Пепел ти на езика — извика Лоръл и едва потисна усмивката, която напираше на устните й. — Баба би ми простила, ако станех екзотична танцьорка. Би ми простила дори ако се оженя за янки, но никога, ама никога няма да ми прости, ако пропусна късната неделна семейна закуска. Дори и да закъснеем малко, няма да ни се размине току-тъй, а ние вече здравата сме закъсали.
Той въздъхна дълбоко.
— Тогава съм съгласен. Само заради мис Оливия — добави и пусна Лоръл.
— Отивам да си взема един душ — заяви тя и се запъти към банята. — Ако побързаме, може и да стигнем преди края.
— Двама заедно ще се изкъпем по-бързо, отколкото поотделно — вметна Мат и тръгна след нея.
— Мат! — Лоръл със смях сложи ръка на гърдите му. — Ако влезем заедно в банята, със сигурност ще закъснеем.
— Аз ще рискувам. — Той я привлече към себе си.
— Мат!
— Забрави ли — прошепна той, като сведе устните си към нейните. — Забрави ли, че знам как да печеля споровете с теб.
— О, по дяволите — въздъхна тя и се разтопи в прегръдките му.
Закъсняха.
— Ти си виновен — промърмори Лоръл, докато Мат направи завоя и подкара по алеята с кедрите.
Той й хвърли една хищна усмивка.
— Заслужаваше си.
— Поне изтрий от лицето си този самодоволен израз — предупреди го тя. — Опитай се да изглеждаш по-смирен и разкаян.
— Може да се извиним с това, че сме спукали гума — предложи Мат.
— Трябваше да сме попаднали във верижна катастрофа най-малко с пет коли, за да ни изслуша — забеляза Лоръл.
— А по нашата кола няма нито една драскотина.
— Не, дори и по теб няма.
— Ето на, типично мислене на янки — промърмори тя, докато къщата се показа пред погледите им. — Добре, може и да не се хване, но ще опитаме. Върни часовника си назад.
— Какво да направя?
— Да върнеш часовника си с петнайсет минути назад.
Лоръл направи същото със своя собствен часовник.
— Хайде!
— Какво ще ти направи толкова? — попита той, докато паркираше колата до тази на Кърт. — Ще те затвори в хамбара ли?