— Представа нямаш — прошепна тя. — О-хо, ето я, идва. Слушай, мисля, че ще е почти невъзможно за теб, ала се опитай поне да изглеждаш невинен.
— А може би ще е по-добре да те оставя тук и да се видим по-късно в града?
— Само се опитай и ще ти счупя ръката — обеща Лоръл, докато излизаше от колата. — Бабо! — затича се тя с лъчезарна усмивка и широко разтворени обятия. Целуна и двете бузи на старата жена, като се престори, че не забелязва укора и хладината в зелените й очи. — Изглеждаш великолепно!
— Закъсня — рече кратко Оливия.
— О, не, само няколко минути. Взех и Мат със себе си — добави бързо Лоръл. При повече късмет само това може би щеше да е достатъчно да омилостиви Оливия.
— Мис Оливия! — Мат пое високомерно протегнатата ръка и я поднесе към устните си. Надявам се, че не преча.
— Закъсняхте — повтори жената, като ги огледа проницателно и двамата.
— Как така сме закъснели? — попита невинно Лоръл и погледна часовника си. Точно единадесет.
— Този номер е по-стар и от мен дори. — Оливия вирна брадичка по същия начин, по който го правеше и внучката й. — Защо закъсняхте? — попита безкомпромисно тя, като очакваше незабавни обяснения и от двамата.
Лоръл навлажни устни. Ако имаше поне още няколко минути, може би щеше да скалъпи някоя лъжа.
— Ами, виж, бабо…
— Вината е моя, мис Оливия — намеси се Мат, за което получи благодарен поглед от Лоръл.
— И какво общо може да има с теб закъснението на моята внучка за неделната семейна закуска? — продължи царствено Оливия.
— Аз я завлякох под душа — отговори бързо той.
— Мат! — извика Лоръл и му отправи ужасен поглед, който прерасна в безмълвно обещание за бързо отмъщение с фатален край. Името му отекна в тишината.
— Аха. Разбирам — кимна Оливия. — Достатъчно извинителна причина — обяви тя, докато устата на Лоръл остана отворена. — Затвори си устата, момиче — посъветва я Оливия, без да я поглежда, и продължи да наблюдава Мат. — Значи си използвал времето пълноценно. Но това е за хубаво. Скоро ще се ожениш за нея, нали?
Не беше въпрос. Мат само се усмихна, докато Лоръл се опита да възрази нещо.
— Много скоро — отговори той на Оливия.
— Тогава добре дошъл в семейството, — усмихна се бабата и му предложи бузата си за целувка, — янки. Тя направи знак на внучката си да ги последва, хвана Мат под ръка и се упъти към терасата на къщата.
Няма равна на себе си, помисли си Лоръл, изпълнена с любов и гордост. Абсолютно никой на света нямаше баба като нейната!
С обичайния си царствен маниер, Оливия властваше над цялата маса. Синът й седеше на срещуположния край, а младото поколение помежду им. Както винаги, тя се беше постарала неделната семейна традиция да е представена достойно, в пълен блясък. Бели ленени покривки, блестящо сребро и кристал, свежи живи цветя в големи вази, запазени още от преди войната.
Разговорът беше спокоен, лек и неангажиращ. Лоръл забеляза, че Сюзан бе съвсем различна от жената, която бе влетяла объркана в редакцията. Пръстите й повече не трепереха. Ако в очите й имаше тъга, тя беше леко поизбледняла. Хвърли на Лоръл поглед, в който се четеше пълно доверие. От това Лоръл се изпълни с още по-голямо чувство за отговорност.
Не сега, помисли си тя и отпи от студеното сухо шампанско. Утре щеше да се върне отново в онази бъркотия. Днес искаше да се наслаждава на магията, на чудото и на безвремието. Кога друг път шестима души щяха да седят така под яркото слънце, осветяващо над стогодишни сребърни прибори? Чуваше се песен на птица и лек ветрец разхлаждаше въздуха. Бяха далеч от скръбта и подозренията. И освен това беше влюбена.
Лоръл погледна Мат и очите й му казаха всичко.
— Това ще бъде твое задължение един ден, Лорилай — забеляза Оливия, като разряза изискано палачинката в чинията си. — Традиции като тази са важно нещо. Повече за децата, отколкото за техните родители. Вие с Мат сте добре дошли да се настаните в западното крило, когато се ожените. Както за постоянно, така и ако пожелаете просто да идвате от време на време. Къщата е достатъчно голяма, така че няма да се блъскаме един в друг.
— Искаш ли още кафе, мамо? — прекъсна я Уилям и й хвърли недвусмислен поглед, с който й изрази отношението си към нейните сватовнически усилия. — Бих желал да говоря с вас — обърна се той към дъщеря си и Мат. Погледът му се плъзна по Сюзан, но за Лоръл беше достатъчно да разбере, че става дума за Ан Трулейн. — В понеделник сутринта, в моя офис.
— Работата е за понеделник — отсече Оливия и отвърна на погледа на сина си достатъчно красноречиво. — Сега аз искам да говоря за сватбата. Няма по-подходящо място от градината за лятна сватба. Може да я направите тук и да използвате и терасата.