Тъй като беше много бледа, и понеже много я обичаше, Мат реши да изиграе ролята на адвокат на дявола.
— Добре, ала това все още нищо не доказва. Може да го е загубила по всяко време.
— Наистина, това не е доказателство — съгласи се тя. — Но си мисля, че просто няма начин Елиз да го е загубила. Първо, той е бил много важен за нея. И второ, тя не е ходила много често в блатото. Страхувала се е от него не толкова, колкото Ан, а повече заради легендата. Когато е ходила, е било само с Луис. Бини току-що ми каза.
Виждаше съвсем ясно чувствата, които я вълнуваха. Борбата, която водеше в себе си, беше изписана в очите й. Този път Мат не усети нито ярост, нито ревност. Много нежно взе лицето й в ръцете си.
— Съжалявам, Лоръл.
Тя хвана китките му с пръсти и ги стисна.
— О, Господи, Мат, и аз съжалявам.
— Мисля, че ще трябва да кажем на баща ти, преди да си тръгнем — предложи внимателно той. — Но хайде да не казваме нищо на Сюзан. Все още нямаме нищо конкретно за полицията.
— Добре. — Лоръл погледна към градината, откъдето идеше веселият смях на Сюзан. — Нека все още да не знае. Баща ми вероятно ще употреби достатъчно натиск, за да възобновят разследването за смъртта на Ан и да предизвика разследване за изчезването на Елиз и Чарлз.
— Ние имаме достатъчно факти — добави Мат, като наблюдаваше сменящите се емоции върху лицето й, — за да окажем натиск върху подходящите инстанции.
— О, Мат! Разбираш ли? Ако това, което мисля, е вярно Луис сигурно е ужасно болен. Станалото с Чарлз и Елиз може да е било вследствие на моментно заслепение, в изблик на дива ярост, но през всичките тези години го е разяждало отвътре. И сетне е срещнал Ан. — Тя притисна с пръсти очите си. — Дали някога ще бъде в състояние да раздели емоциите от действителността? Той се нуждае от помощ, Мат. Представяш ли си в какъв ад е живял през всичките тези години?
— Ще получи помощ. — Мат я хвана за раменете, а Лоръл отпусна ръце и го погледна. — Първо трябва да го докажем. Мисля, че ако се съсредоточим върху първото, — не искаше да произнесе думата убийство — върху изчезването на Елиз и Чарлз — продължи той, то ще ни заведе при Ан. Сигурно няма да ти бъде лесно.
— Не — съгласи се тя. Не ми е лесно, ала е необходимо. Като го гледаше право в очите, Лоръл си помисли, че просто вижда идеята, която се оформя в главата му. — За какво мислиш?
— Да натиснем, да окажем натиск по подходящ начин — промърмори Мат.
После върна вниманието си върху нея.
— Луис сигурно е стигнал до ръба и е готов на всичко. Той те предупреди три пъти. Как мислиш, каква ще бъде реакцията му, ако види това парче от медальона?
— Мисля — ръката й машинално напипа другия медальон в джоба. — Мисля, че ще бъде разбит.
— И аз така мисля. — Той я прегърна с ръка през раменете. — Ще трябва да отидем още веднъж до Херитидж Оук. Утре.
Върху масичката се търкаляха бележки, опаковки от храна и чаши. Дрехите, неговите и нейните, бяха пръснати по пода. Лоръл затвори вратата зад тях и стисна ключа в ръката си.
— Боже мили! Погледни колко си разхвърлян, Мат!
— Аз? Това, ако не ме лъже паметта, е твоят апартамент. Освен това — той побутна с крак ризата си и седна. — Ти беше тази, която снощи ме събори на пода, за да се насладиш на тялото ми. И — продължи Мат, без да обръща внимание на изръмжаването й, — пак ти ме измъкна тази сутрин оттук все едно, че сградата гореше.
Той я разсейваше и тя го разсейваше от това, което всъщност се въртеше непрекъснато в мислите и на двамата, а именно Луис Трулейн и какво да правят с него.
— Добре, след като вече се насладих на тялото ти и на късната неделна закуска, сега можеш да ми помогнеш да оправим тази бъркотия тук.
— Имам по-добро предложение. — Мат се изправи и я прегърна. — Да направим бъркотията още по-голяма.
— Матю! — извика Лоръл, но викът й бе задушен от устните му. Пръстите му бързо дръпнаха ципа на роклята й. — Престани! — Тя се засмя и започна да се бори с него. — Ти си луд! Напълно луд! Нима само за това мислиш?
— Е, понякога мисля и за ядене — призна си той, след което захапа леко със зъби шията й.
— Мат! Но това е смешно! — Въпреки съпротивата си, Лоръл усещаше как кръвта й кипва. — Минали са само няколко часа, откакто… О!
— Пак съм гладен — промърмори той през целувката.
Господи, този мъж караше главата й да се върти. С рокля, смъкната до кръста, Лоръл се опита да се отдръпне.
— Престани! Имаме да говорим за толкова неща и…
— М-м-м-м, ама че опърничава жена! — Мат отново я придърпа към себе си. — Това още повече ме привлича и кара похотливите ми клетчици да кипнат.
— Кое да кипне? — попита тя, като се заливаше от смях.