— Нищо не ми дължиш.
Луис кимна и отиде към бутилката с бренди.
— Ще ми разкажеш ли цялата история сега?
Той остана с гръб към тях, докато Лоръл разказа всичко, което чу от Мариън. Когато стигна до смъртта на Ан, видя как раменете му трепнаха и главата му клюмна, затова спря. Ала Луис вдигна глава и й направи знак да продължи.
— Трябва да говоря със Сюзан — промълви той, когато Лоръл свърши.
— Тя е при баба ми.
След като изпи бренди то си, Луис кимна и си наля втора чаша.
— Ако се съгласи да ме види, ще отида утре.
— Ще те види, разбира се — прошепна Лоръл. — Луис, не обвинявай себе си.
Той много бавно се обърна.
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Разбира се. Знаеш, че ще направя всичко за теб.
— Да, знам — рече с тъжна усмивка Луис. — Напиши своята статия — каза неочаквано с по-висок глас той. — И я напиши добре. Искам всичко да опишеш. Може би това ще ми помогне да продължа да живея.
— Мат и аз ще я напишем — отвърна Лоръл и стана да стисне ръката му. — И ти ще продължиш да живееш, Луис. Ще се върна, за да се уверя в това. — Тя докосна бузата му.
— Обичам те.
С лека усмивка на устните той я целуна.
— Много си подхождате с него, Лоръл — рече тихо и погледна към Мат. — Той е като мен. Упорит и издръжлив. — Върни се — стисна ръката й Луис. — Сигурно ще имам нужда от теб.
Сетне излязоха от къщата. Лоръл си пое дълбоко дъх. Миришеше на нощ. Миришеше на живот.
— Красиво е, нали? — Тя вдигна лице към звездите. — Най-добре да се обадим на татко и да му кажем, че имаме страхотна история за първа страница. Да я запази за нас.
— Следващият път, когато решиш да тръгнеш нанякъде — подзе сухо Мат, — не забравяй, че сме партньори. Никакви солови изпълнения повече.
— Обещавам — съгласи се Лоръл. — Хайде да вземем твоята кола — предложи тя, защото се чувстваше неспособна да шофира. — Ще прибера моята утре. О, Господи, Мат! — въздъхна Лоръл, като се отпусна облекчено на седалката. — Не искам да преживея още една такава нощ, ако ще да е и заради наградата „Пулицър“.
— Ти за „Пулицър“ ли си мислеше, преди да изоставиш вечерята, която бе започнала да ми готвиш? — попита Мат и запали колата. — Направо се чудя каква жена съм си избрал.
— Съкровище — увери го Лоръл. — Истинско съкровище, Бейтс. — Тя се наведе и го целуна. — Не съм ти благодарила, че ми спаси живота.
— Не си. — Той се усмихна и хвана главата й така, че да не може да се отдръпне от целувката му. — Я ми кажи какво се върти в главичката ти?
— Същото, което и в твоята. Че тази вечер ще вечеряме навън — усмихна му се в отговор Лоръл.