— Не знам дали преди малко не говорих прекалено бързо — отвърна Крамер и произнесе всяка дума толкова бавно, сякаш говореше с малоумен. — Ти няма да влезеш вътре. Ти. Нямаш. Липсващ. Зъб!
Шварц почеса три- или седемдневната си брада. Така и не можа да си спомни кога за последно бе спал вкъщи.
— Какво стана с Док Малхов?
— Нашият лекар? — Крамер го погледна така, сякаш го бе попитал за памперси за възрастни. — Слушай, знам, че много не те слуша главата, но не може да си толкова откачен, че да се оставиш да ти изтръгнат зъб. И освен това… — Крамер погледна часовника си. — Малхов ще бъде тук най-рано след двайсет минути, докато те хване упойката още три, самата операция още пет. — Той посочи монитора, на който се виждаше фасадата на къщата. — И откъде да знаем дали след половин час партито няма да е приключило?
— Имаш право. — Шварц седна изтощен на тапицираната седалка до стената.
— Значи отбой?
Шварц не отговори, бръкна под седалката. Измъкна войнишкозеления си сак, който бе с него на всяка мисия.
— Какво правиш? — попита Крамер.
Шварц извади и захвърли предишните си дрехи на пода и започна да тършува из сака. Само след няколко секунди сред бъркотията от кабели, тиксо, батерии и инструментите той намери желания предмет.
— Кажи ми, че това е шега — простена Крамер, след като Шварц го помоли за огледало.
— Забрави за огледалото — отговори Шварц, повдигайки рамене. — Става и без.
След което стисна с клещите горния си ляв резец.
Глава 2
6 часа по-късно
— Вие сте абсолютно луд!
— Благодаря, че ми го сервирате така деликатно, госпожо доктор.
— Не, наистина.
Младата зъболекарка със слънчев загар изглеждаше така, сякаш ѝ се иска да го фрасне. Явно щеше да го попита дали се има за Рамбо, както вече го сториха Крамер, шефът на спецчастите, двамата санитари и дузина други след края на мисията. Зъболекарката, която според баджа на престилката ѝ се казваше Марли Фендрих, дишаше на пресекулки през светлосинята си маска.
— За кого се имате? За Рамбо?
Той се усмихна, което беше грешка, защото така проникна студен въздух върху оголения нерв. Бе изтръгнал зъба малко над костта и болезнени светкавици пронизваха главата му, когато допреше език до мястото.
Облегалката на стола, върху който седеше, бавно се спусна назад. Една широка лампа се появи над главата му и го заслепи.
— Отворете уста! — заповяда зъболекарката.
Той се подчини.
— Наясно ли сте колко усилия ще са необходими, за да се възстанови зъбът? — Тя бе толкова близо до лицето му, че дори можеше да види порите на кожата ѝ. За разлика от него, тя държеше на грижите за тялото си. Докато неговият последен пилинг бе преди една година. Тогава двама словенци го бяха влачили по лице върху асфалта на паркинга на една магистрала.
Никога не свършва добре, когото прикритието ти бъде разкрито.
— Оставили сте ми едва милиметър, което е твърде малко, за да изградя коронка — ядосваше се Марли. — Трябва да опитаме с екструзия, тоест да издърпаме корена, който все още е в костта. Най-добре би било хирургическо удължаване на коронката, тогава можем да стигнем и до имплант, но преди това каналът на корена трябва основно да се почисти. След това, което сте си причинили, едва ли се нуждаете от упойка, за да работя по зъба ви…
— Дванайсет — прекъсна Мартин водопада ѝ от думи.
— Дванайсет какво?
— На толкова години беше момчето, което бяха приковали с вериги за една въжена люлка. Имаше скоби в устата си, които да я държат отворена, в случай че се съпротивлява по време на оралния секс. Трябваше да го заразя със СПИН.
— Боже господи! — Лицето на зъболекарката изгуби част от загара си.
Шварц се питаше къде ли е била. В средата на октомври човек трябваше да отиде далеч на юг, за да може да се пече на слънце. Или да извади късмет. Преди шест години двамата с Надя бяха извадили такъв на последното си пътуване до Майорка. Празнуваха десетия рожден ден на Тими на плажа и той се бе върнал с тен. Последният в неговия живот. Една година по-късно жена му и синът му бяха мъртви. Повече не бе излизал в отпуск.
— Престъпникът, когото преследвахме, очакваше гола глава и един липсващ зъб. Какво да кажа… — Той се поглади по голото теме. — Фризьорът ми реагира по същия начин като вас.
Зъболекарката се усмихна нервно. Не разбираше дали Шварц се шегува.
— Момчето беше ли… искам да кажа, успяхте ли…?
— Момчето е добре — отвърна той.