Звукът се извиси и разцъфна като цвете, което разтваряше листчетата си едно по едно, разнесе се от стена до стена. Един полицаи вдигна шапка и кимна на мъжа. Ета се поизправи и се опита да го зърне над главите на хората, които ги деляха.
Не и беше трудно обаче да забележи младата двоика, която танцуваше в няколкото педи свободно пространство. Ръката на мъжа бе обгърнала талията на момичето, дланта му стискаше неината. Момичето се засмя, огледа се смутено, сетне се отпусна в прегръдката му, залюля се и облегна глава на рамото му.
Николас ги гледаше като омагьосан. Ета очакваше да каже колко е скандално да танцуват така плътно един до друг.
— Колко е красиво — пророни тя.
Той се обърна към нея.
— Искаш ли да ида да му взема цигулката? С удоволствие ще се справя с възмутените граждани, ако това ще те накара да се усмихнеш.
Сърцето й едва не се пръсна при тия думи.
Бъди смела.
— Искам да свиря само за теб.
Николас се извърна бавно, сякаш му трябваше време, за да реши какво да отговори. Но Ета не искаше да остави съмнение, не искаше да остане неразбрана, искаше думите и да са достатъчно ясни. Ако грешеше и тои не искаше нищо повече, тогава Ета щеше да се отдръпне. Но сега... сега искаше да е смела. Отпусна длан върху неговата и въпреки хладнокръвието му, въпреки всички прегради, които бе вдигнал, за да се защити, пръстите му се плъзнаха между нейните.
Лампите отново премигнаха и погледът и неволно скочи към тавана. Чуваше се кънтене, сякаш множество ръце барабаняха по паважа над тях. Разплака се дете и риданието му премина като вълна през всички останали дечица. Танцуващите спряха, но господинът с цигулката не се отказваше, докато лампите не изгаснаха съвсем, оставяйки ги в пълна тъмнина.
Ета не можеше да овладее треперенето си, макар да прехапа устната си до кръв. Тъмнината сякаш тръпнеше и се люлееше около тях и страхът, който едва бе успяла да обуздае, внезапно изригна.
Не искам да умра тук.
Не искам да изчезна.
Искам да си ида у дома.
Мамо.
Мама ще умре и за всичко ще съм виновна аз.
По бузите и се затъркаляха горещи сълзи, тя изхълца и мъчително си пое дъх.
— Ета — прошепна Николас в ухото и. Размърда се и я притегли по-близо до себе си. Тя притисна лице в извивката между шията и рамото му и усети как ръката му гали косата и, отмята разпилените кичури, залепнали по мокрите й бузи.
— Шшш, Ета, всичко е наред — шепнеше тои. — Спечелихме битката, пирате. Всеки момент ще сдадат знамената и всичко ще отмине.
Тя вдиша уханието на морска сол, което сякаш винаги се носеше от кожата му, независимо колко далече бе от океана. Мислите и съвсем се объркаха, мокрото и лице смъдеше. Ръката му се смъкна от лицето и и се плъзна по рамото, после по ръката и. С болезнена нежност тои сплете пръсти с неините и ги придърпа към другата си ръка, отпусната с дланта нагоре в скута му.
Сетне нави ръкава си нагоре и Ета едва не подскочи при допира на горещата кожа.
— Изсвири ми нещо.
— Какво?
— Нещо, от което да забравим, че сме тук.
Пръстите му пуснаха неините и се плъзнаха по обратния път, нагоре по ръката, сетне отново надолу. Усещането бе невероятно приятно. Вместо да избере произведение от репертоара си, Ета се предаде на нотите, които се лееха в главата и, надигнали се дълбоко от душата й.
Мелодията в сърцето и си нямаше име — беше пъргава и лека. Надигаше се като вълна, отпускаше се заедно с гърдите на Николас, когато издишваше, издигаше се, когато тои вдишваше. Плъзгаше се като дъжд по стъкло, като мъгла по морската шир. Имитираше скърцането на грамадното туловище на кораба. Повтаряше таините, нашепвани от вятъра, и мълвенето на невидимите създания, които бродеха в дълбините.
Играеше като пламъка на последна, догаряща свещ.
Ръката на Николас бе като карта, съставена от твърди мускули и гъвкави жили, така съвършена. Дали чуваше как тананика мелодията с долепени до кожата му устни въпреки грохота над главите им? Може би. Свободната му ръка галеше кожата и и оставяше диря от искри след себе си.
В потъналия в мрак свят сетивата и сякаш се разшириха, имаше чувството, че ще запомни завинаги този миг в топлата тъмнина. Николас отметна косите от челото и и дъхът му се накъса, когато Ета вдигна лице към него. Меки устни намериха бузата и, ъгълчето на устата и, брадичката и и тя вече бе сигурна, че и тои чувства същото, че и двамата за пръв път усещаха така остро присъствието на друг човек.