Не ми трябва защитник — бе казало момичето. — Трябва ми партньор.
Последните няколко часа бяха доказали, че определено се нуждае от защитник. А що се отнася до партньор? За това дори не се осмеляваше да мечтае.
В продължение на още няколко минути се опитваше да се овладее, преди да погледне Ета, която спеше до него. Усещаше как въздухът в дробовете и ноздрите му ухае на рози, сякаш часове наред е бил заровил лице в несресаните и руси къдри. И преди да помисли дали е редно да го направи, дали не е безкраино подло от негова страна да се възползва от беззащитно момиче в тъмнината, тои се пресегна и нежно отметна тези къдри от лицето й.
Колкото и да бе нелепо, всеки път, когато я погледнеше, имаше чувството, че я вижда за пръв път, както онзи ден на палубата на „Ардънт“. Симптомите бяха очевидни, не би могъл да ги сбърка: рязкото свиване на сърцето, стягането в гърдите, инстинктивното свиване на пръстите, сякаш едва се сдържаше да не ги зарови в косата и. Николас познаваше страстта — неведнъж се бе оказвал опарен от пламъка и, — но добре познаваше и начините да я укроти, да избегне недоразуменията и усложненията, да си тръгне доволен, успокоен и готов да се върне на кораба.
Снощи, докато я притискаше в обятията си, искрено бе вярвал, че тази мимолетна близост ще го излекува. Че ако я докосне, наи-после ще си отговори на настоичивия въпрос дали кожата и настина е толкова мека, колкото си представяше. Че няма да е чак толкова фатално, ако се поддаде на пулсиращата потребност да и вдъхне смелост само този път, когато никои не можеше да ги види и критикува...
Вместо това всяка секунда, в която бе вдишвал дъха и бе галил лицето и, бореики се с изкушението на устните и, само бе подхранила пожара в гърдите му. Искаше му се да вярва, че го е направил, за да я утеши или поне да я разсее от страховете. Искаше му се да вярва, че се е поддал на желанието само защото непознатата обстановка бе изопнала нервите му. Искаше му се да вярва, че всеки момент можеха да загинат и това бе едничкият му шанс.
Но истината бе, че я бе прегръщал, защото го бе искал. Не бе помислил за репутацията и, нито за мнението на околните. Взел бе онова, което бе пожелал, напук на всички. На лицето му се изписа мрачна усмивка. И ето че сам си бе навлякъл проклятие, понеже я бе опознал. Разкрила му бе ума си, разтворила бе сърцето си, познаваше вкуса на сълзите й. И бе изгубен.
Вкопчи се в остатъците от волята си като удавник за сламка. Беше му безкрайно трудно да се задържи на повърхността, да си напомни кое е важно и кое — не, при положение че Ета бе така нежна и топла, и жива в ръцете му.
Можеше ли да я целуне, при положение че бе на път да я предаде, че бе твърдо решен да върне астролабията на Айрънуд?
Можеше ли да я целуне, след като знаеше, че тя ще се завърне в своето време, а той — в неговото? Като знаеше на какви гонения щяха да бъдат подложени, ако тя се съгласеше да се върне в неговото време и се наложеше да се изправят пред жестоките закони на колониите...
Можеше ли да я целуне след като не знаеше със сигурност дали и тя гори в същия огън?
От мига, в които бе изпратен в изгнание, Николас използваше мечтата за собствен кораб като баласт, като средство да устои на бурята от вина, гняв и страдание. Приучил се бе да преглъща ограниченията, налагани от времето, макар така и да не ги прие напълно. Но сегашното му пътуване пробуждаше мисли, които винаги се бе старал да пропъжда, в главата му започваха да се зараждат опасни идеи. Какъв би бил животът му, ако не се завърнеше в своето време? Ако вместо да върнат астролабията на Аирънуд, прекарат живота си като странници, пътуващи през земи и векове, докато не намереха място, където да бъдат в безопасност, което да отговоря на потребностите им? Когато двама души не принадлежаха на своето време, трябваше ли да се съобразяват с чуждите очаквания?
Само дето Ета нямаше търпение да спаси майка си и да се прибере у дома.
А тои нямаше търпение да сбъдне собствените си амбиции. Да, тази неканена мисъл бе просто непокорна фантазия. Истината бе, че Николас копнееше за собствен кораб — за цяла флотилия, — за живот без ограничения, без намесата на клана и на грозните домогвания на Сайръс.
А и нима Ета можеше да бъде в безопасност, ако Николас не доставеше астролабията на Аирънуд? Едва ли. Може би един ден щеше да разбере и да преглътне предателството му.