— Къде.? — измърмори тя, вече поокопитена. Николас се усмихна на себе си. Следващият път щеше да й е по-лесно.
— Честно казано, не съм съвсем сигурен.
— Пусни ме. Мога и сама да вървя, честно.
Ръцете му неволно стиснаха талията и, краката и. Въздухът се бе стоплил и навярно миризмата, която се носеше от дрехите му, бе по-неприятна и от вонята на гнилоч, надигнала се изпод клоните, но въпреки това с неохота я пусна да стъпи.
Може и сама да се грижи за себе си. Ета знаеше с какво е способна да се справи.
Това, разбира се, не му пречеше да копнее да я защитава.
Ета огледа плетеницата от клони и листа, зеления балдахин над главите им, който ги пазеше от яркото слънце.
— Хм... тук е доста различно.
Николас се изсмя.
— Хайде, да потърсим вода и нещо за хапване.
Слухът не го бе заблудил — наблизо деиствително минаваше поточе, а водите му се носеха достатъчно бързо, че да отпие без особен страх. Навремето, когато с Джулиън често им се налагаше да оцеляват сред дивата природа, винаги носеха раници с провизии. Тенджери, за да преваряват вода и да готвят. Завивки за студените нощи. Имаха кибрит за огън, кукички и въдици, за да ловят риба. Хол бе този, който го бе научил да оцелява и без тези удобства.
Разполагаше с малък нож, които носеше още от Ню Иорк. Налагаше се да се разчитат единствено на него.
— Почакаи тук — тои кимна към един едър камък на брега на потока. — Веднага се връщам. Ако чуеш или видиш нещо, викаи силно.
Тя кимна, загледана в далечината. Николас се върна малко назад и когато забеляза някакво светлозелено петно, сви встрани. Банани — до един зелени, — но все пак ставаха за ядене. Отправи кратка благодарствена молитва, към което божество би било склонно да го чуе, откъсна бананите и ги натика в торбата. Сега най-належащо бе да набави съд, в които да свари вода, а също и достатъчно сухи клони и съчки, за да запалят огън.
Прокара длан по ствола на едно паднало дърво. Отряза парче с ножа и избърса калта и насекомите. Дървото бе почти кухо отвътре и ако го издълбаеше както трябва, можеше да направи нещо като купа.
Смъкна омачканата си риза, вече подгизнала от пот, и натика и нея в торбата. Въздухът тегнеше от влага, досущ като над блатата в южните колонии, тежък и застоял, вещаещ буря. Може би нямаше да се наложи да кипват вода — току-виж им се отвореше възможност да я уловят направо от небето.
Задялка парчето и скоро потъна в приятното чувство, че върши нещо полезно. Спря само колкото да се облекчи сред храстите и да излапа половин банан. Почувства се по-добре и тръгна към Ета, за да занесе и на нея — щеше да и дойде добре.
Но когато стигна потока, Ета я нямаше.
Беше изчезнала.
Николас стисна очи, което се оказа огромна грешка. Под клепачите му изплува лицето на Джулиън с разкривени от ужас черти, докато мъглата и пропастта го поглъщаха.
— Ета? — викна и гласът му пресекна. — Ета!
Нямаше я. Дали не се бе подхлъзнала някъде? Паднала? Удавила? Паниката го заля като гореща вода, зави му се свят. Обиколи тичешком малкото открито пространство краи потока, напрягаики слух, за да долови стъпките й, въобще някакъв звук.
Подосещаше, че Ета не му бе разкрила истинските си намерения — например как смята да се справи с Аирънуд, — но все пак не би си тръгнала просто така, нали? Не би продължила без него?
- И по-рано го е правила — напомни му едно сурово гласче, — в Ню Йорк...
Храсталаците зад гърба му прошумоляха и Ета изскочи, олюлявайки се, с ококорени очи.
— Какво има? Какво става?
За миг паниката го задави, сърцето му заблъска в гърдите. Косата и бе разрошена, на едната и буза имаше кално петно, а на другата — драскотина. Тя подръпна роклята надолу и Николас започна да досеща защо е изчезнала.
— Аз. — успя да изръмжи накрая — ... казах ти да стоиш тук!
Ета се смръщи, сякаш не разбираше защо да се залуташ из джунглата би могло да е опасно.
— И ти се съгласи! — продължи Николас с ясното съзнание, че звучи нелепо, но просто не можеше да укроти лумналия в гърдите му пожар.
— Добре — отвърна тя бавно. — Съжалявам.
— Съжаляваш? — прекъсна я Николас. Съзнаваше, че е излишно да упорства, че е краино време да се захване с огъня, но още не можеше
Йа преглътне преживения страх. — Ами ако ти се беше случило нещо?
Как щях да те намеря? Когато те помоля нещо, моля те, поне се опитай да ме послушаш!
Ета изпъна гневно рамене и едва тогава Николас забеляза, че си е свалила сакото и е омотала нещо в него. отрязана глава.